Няколко минути по-късно през херметическите врати влезе Миттраунуруодо, последван от двете страни от своите чиси телохранители.
— Добре дошли на борда, командир Миттраунуруодо — поздрави го Дориана, изправяйки се от стола си.
— Благодаря ви — каза Миттраунуруодо, а очите му за миг обходиха позата и физиономията на Кав. — Оценявам експедитивността, с която последвахте инструкциите ми.
— Както вече ви казах по-рано, имаме желание да си помогнем по всички възможни начини — припомни му Дориана.
— Отлично — каза Миттраунуруодо. — Бих искал сега да започнете да разтоварвате вашите дроиди изтребители.
Кав подскочи, сякаш го бяха изритали в кокалчетата.
— Какво казахте? — извика той и очите му изскочиха още малко от орбитите си.
— Вашите дроиди изтребители трябва да бъдат преместени на онзи астероид — каза Миттраунуруодо и посочи с пръст през илюминаторните прозорци към един малък и неравномерно оформен полумесец, осветяван от бледата светлина на звездите. — А след това ще ви помоля да ми предоставите услугите на онези ваши оперативни работници, които програмират бойните действия на дроидите.
Кав изломоти нещо полугласно и за първи път Дориана изпита известно съчувствие към него. Основната мощ на всеки линкор от Търговската федерация се състоеше в неговите изтребители, докато допотопните четворни лазерни батареи, разположени в средата на пръстеновидния корпус, играеха по-скоро символична, отколкото някаква реална, роля. Отстраняването на дроидите изтребители щеше да остави „Мрачна мъст“ напълно обезоръжен и безпомощен.
— Това на нищо не прилича! — възрази неймодианецът. — Няма да позволя…
— Тихо! — сгълча го Дориана, вперил поглед в командир Миттраунуруодо. — Това го правите заради сблъсъка с „Изходящ полет“, нали? Имате ли някакъв план?
— Имам план — отговори Миттраунуруодо. — Но дали ще го приведа в действие, зависи от това, дали вие сега сте готови да ми кажете истината.
В гърлото на Дориана се надигна неприятна буца.
— Обяснете, моля.
— Вашето име не е Стратис — каза Миттраунуруодо. — Вие не сте господар сам на себе си, а отговаряте пред другиго. А обществената заплаха, която, както твърдите, представляват тези джедаи, не е истинската, поради която държите да ликвидирате „Изходящ полет“ — той повдигна вежди. — Ако изобщо наистина искате да ги ликвидирате.
— Че каква друга причина би могла да ни води насам? — запита Дориана.
— Вероятно имате среща с тях — предположи Миттраунуруодо. — Ако „Изходящ полет“ е натоварен не с колонизатори, а с войници, тогава съвместните възможности на вашата флота и на тяхната бойна сила ще ви осигурят достатъчно огнева мощ и войскови ресурс, за да проведете мащабна и могъща завоевателна кампания.
— Вече ви казах, че не сме дошли тук със завоевателски амбиции.
— Знам какво ми казахте — каза Миттраунуруодо с безизразно лице. — Сега обаче трябва да ме убедите да ви повярвам.
— Разбира се — каза Дориана. Това се очертаваше да е рисковано начинание, но още от самото начало той бе изпитвал опасения, че Миттраунуруодо в крайна сметка ще стигне до подобно заключение. Сега бе настъпил моментът да му предостави останалата част от истината. — Мисля, че мога да отговоря на всичките ви въпроси заедно. Ако желаете да дойдете с мен, бих искал да ви представя на онзи, пред когото отговарям — с тези думи той кимна на Кав: — А вие, вицелорд, ще ни изчакате тук.
Без да дочака неизбежните протести на Кав, той прекоси мостика и поведе Миттраунуруодо към залата, в която бяха седнали да преговарят два дни по-рано. Когато чисът пристъпи вътре, Дориана заключи вратата, отбелязвайки без особена изненада, че Миттраунуруодо също бе оставил своя ескорт навън. Очевидно командирът бе крайно уверен в способностите си и явно бе стигнал до извода, че самият Дориана не представлява заплаха за живота му.
Поне не на този етап.
Специалният холопроектор на Дориана вече бе включен в комуникационната мрежа на „Мрачна мъст“. Той въведе идентификационния код и след това покани Миттраунуруодо да заеме мястото на стола пред масата.
— Първото ви предположение бе абсолютно правилно — започна той и мислено стисна палци мощният предавател на линкора да успее да установи връзка с републиканската мрежа на холонет. — Истинското ми име е Кинман Дориана. Досега съм полагал всички усилия тази моя идентичност да остане тайна за екипажа и познайниците на вицелорд Сив Кав.
— Значи играете взаимно изключващи се роли?
Дориана го изгледа озадачено.
— Как се досетихте за това?