— Да, господарю — каза Дориана, опитвайки се да запази спокойствие. Дори и от стотиците светлинни години разстояние успяваше съвсем реално да изпита хватката му със Силата върху гръкляна си, — позволете да обясня.
В следващите минути той представи пред Сидиъс обобщение на продължилата твърде кратко битка срещу чисите. Някъде по средата на обясненията му погледът на Сидиъс се премести от него към лицето на Миттраунуруодо.
— Впечатляващо — каза той, когато Дориана приключи разказа си. — И само един от вашите кораби е оцелял?
Дориана кимна утвърдително:
— И то единствено защото командир Миттраунуруодо сам реши да го остави незасегнат.
— Наистина впечатляващо — каза Сидиъс. — Кажете ми, командир Миттраунуруодо, вие типичен представител ли сте за вашия род?
— Няма как да отговоря на този въпрос, лорд Сидиъс — спокойно каза Миттраунуруодо. — Мога само да посоча, че съм най-младият сред моята раса, който някога е бил назначаван на поста командир на силова част.
— Напълно разбирам защо — каза Сидиъс и на мрачното му лице най-после се появи съвсем лека усмивка. — От вашето присъствие тук предполагам, че Дориана ви е разяснил нуждата „Изходящ полет“ да бъде спрян, преди да премине отвъд вашата територия?
— Така е — потвърди Миттраунуруодо. — Притежавате ли доказателство за автентичността на въпросната наближаваща чужда заплаха?
— Имам сведения — каза Сидиъс. Дори и да се бе засегнал от това, че Миттраунуруодо поставя под въпрос думата му, с нищо не го показа. — Дориана би могъл да ви запознае по-подробно с тях, ако желаете. А ако допуснем, че бъдете убеден в това, тогава какъв би бил вашият отговор?
Очите на Миттраунуруодо проблеснаха към Дориана.
— Ако допуснем, че бъда убеден, ще приема молбата на Дориана да пресека пътя на „Изходящ полет“ и да ги възпра от тяхната експедиция.
— Отлично — каза Сидиъс. — Но бъдете извънредно внимателен. Джедаите няма да допуснат лека загуба. Освен това те разполагат със способност да се присягат през огромни разстояния, за да докосват и да манипулират съзнанията на другите. Не бива да им позволите да научат за вашето нападение, преди да го предприемете.
— Разбирам — каза Миттраунуруодо. — Кажете ми, тази способност да докосват чуждите съзнания работи ли и в противоположната посока? Ако например аз бъда достатъчно впечатлен от необходимостта те да се завърнат у дома, ще може ли моята настойчивост да повлияе на техните мисли и действия?
— Със сигурност те ще доловят вашата настойчивост — каза Сидиъс, като ъгълчетата на устата му отново увиснаха надолу. — Но не очаквайте да променят плановете си заради това. Учителят Кбаот не би приел при никакви обстоятелства да бъде принуден да се завърне в Републиката. Дори и за миг да решите да му предложите такава възможност, това ще ви лиши от единствения ви шанс за изненадващо нападение.
— Сигурно — каза Миттраунуруодо. — Макар че за онези, които са надарени със способност да се докосват до чужди съзнания, самата идея за изненада изглежда доста стеснена.
— И именно по тази причина Дориана възнамеряваше да прибегнете до дроидите изтребители като основното средство за нападение — отбеляза Сидиъс. — Същевременно обаче имайте предвид, че всяко силно умение често е придружено от съответната слабост. Изсред хилядите съзнания на борда на „Изходящ полет“ дори и чувствителността на джедаите ще бъде замъглена до известна степен. А веднъж щом всички тези хиляди души започнат да измират в битката… — устната на ситския лорд потрепна, — тази тяхна слабост ще нарасне многократно.
— Разбирам — отново каза Миттраунуруодо. — Благодаря ви за отделеното време, лорд Сидиъс.
— Очаквам с нетърпение да получа сведения за вашата победа — каза Сидиъс и леко наклони глава. После хвърли един последен поглед към Дориана и с едно премигване образът му изчезна.
В продължение на един дълъг миг червените очи на Миттраунуруодо замислено гледаха в празното пространство.
— Ще имам нужда от цялостното техническо описание на „Изходящ полет“ и съставящите го крайцери — промълви най-после той. — Надявам се, че разполагате с актуална информация?
— Така е, в това число са и окончателните списъци на пътниците и екипажа — увери го Дориана. — А сега, след като научихте повече за способностите на джедаите срещу живите артилеристи, да отменя ли вашата заповед за преместването на дроидите изтребители от линкора на астероида?
— В никакъв случай — каза Миттраунуруодо, звучейки леко изненадан. — Даже ще очаквам разтоварването да е приключило най-късно до края на деня. Освен това ще имам нужда от две ваши дроидеки и четири от вашите бойни дроиди. Те трябва да бъдат сгънати, опаковани и поставени в моята совалка за дълги полети, за да ги взема в базата ми. Предполагам, че шестте дроида ще могат да се управляват и с помощта на нещо по-портативно от компютъра на този кораб?