Лорана реши, че бе най-добре джедаите да оставят тези хора на мира, докато им мине. Затова тя се усмихна на Жорад и му помаха в отговор, а след това се обърна да си ходи.
И едва не налетя на Час Улиър, който тъкмо влизаше в столовата.
— Навестяваме простолюдието, а? — продума той, без изобщо да се опитва да прикрие собственото си недружелюбно отношение.
— Търсех учителя Манинг — каза тя, решена да не се поддава на враждебния тон. Преди няколко дни Кбаот бе настоял на Улиър да му бъде забранен достъпът до някои райони в крайцер К–4 заради безкомпромисните му опити да нахълта в джедайската школа. Едва след многобройните молби и дипломатичното посредничество на капитан Пакмиллу това не се бе случило. — Да сте го срещали наблизо?
— О, на такива места той не се мярка — каза Улиър. — Офицерите и другите важни хора се хранят в по-изискани столови.
Очите на Лорана обходиха столовата още веднъж, този път разглеждайки украсата. На нея всичко тук й изглеждаше съвсем нормално.
— А, сигурен съм, че обстановката тук е абсолютно същата както във всяка една друга столова, даже и на К–1 — продължи Улиър. — Но щеше да е много по-интересно, ако поне някой сред вас, джедаите, притежаваше и един кубически сантиметър усещане за стил и креативност.
— Какво общо имат тук стилът и креативността? — озадачи се Лорана.
В продължение на един дълъг момент очите на Улиър се задържаха върху нейните, сякаш той изпитваше съмнения в искреността й. После устната му потръпна.
— Явно май наистина не знаете — каза той неохотно. — Искаше ни се да украсим тази зала тук подобно на някое заведение в Корускант. Сещате се, нещичко по-така, хем да изглежда занемарено, хем да си е пипнато. Някои хора в по-предните сектори вече са почнали да си украсяват помещенията в различни тематични стилове.
— И какво?
— И вашият твърд като пермакрит джедай Манинг не ни позволи! — язвително каза Улиър. — Обяснявайки някакви глупости, че подобна неблагородна обстановка щяла да насърчава бунтовни настроения.
Лорана премига замислено. Сега, когато той го споменаваше, си спомни, че наистина бе чула да се дискутира този въпрос. На нея също й се бе сторило, че няма много смисъл в тези обяснения за насърчаване на размирни настроения.
— Нека да поговоря с него — предложи тя. — Може би ще успея да го склоня да промени това нареждане. Имате ли представа, къде мога да го намеря?
— Пробвайте в конферентната зала за висши офицери — каза Улиър и на нея й се стори, че враждебността бе започнала да се пропуква. — Говори се, че прекарвал доста време в нея, когато никой друг не я използва.
— Благодаря ви — каза Лорана. — По-късно ще ви потърся, за да ви кажа как се развиват нещата с украсата.
Манинг наистина беше в конферентната зала, и то напълно сам. Бе седнал на един от столовете и гледаше през малкия илюминатор как хиперпространството летеше покрай него.
— Учителю Манинг? — колебливо го повика Лорана, когато вратата се приплъзна зад гърба й.
— Джедай Джинзлър — каза той, без да се извръща, — какво ви води на К–4?
— Не отговаряхте на предавателя си. Учителят Кбаот ме помоли да ви потърся.
— Медитирах — обясни той. — Винаги си изключвам предавателя, когато го правя.
— Разбирам — каза Лорана, изучавайки го внимателно, докато се приближаваше към него. Лицето и стойката му изглеждаха необичайно напрегнати. — Добре ли сте?
— Не съм съвсем сигурен. Кажете ми, какво е вашето мнение за нещата, които прави учителят Кбаот?
Въпросът му я свари неподготвена.
— Какво имате предвид?
— Знаехте ли, че той е суспендирал правото на командирския съд да се произнася по подадените жалби?
— Не, не знаех — призна тя. — Каква друга система възнамерява да установи вместо това?
— Нас — каза Манинг. — Доколкото разбирам, замислил е да постави абсолютно всички системи на борда на „Изходящ полет“ под наше наблюдение.
— Като например начина, по който хората си украсяват столовите ли?