Очевидно тази мисъл не бе минавала през ума на Кав.
— Та това е абсурдно! — възрази той и очите му се свиха. — Никой военен командир не би се отказал от услугите на такъв линкор във важен момент за флотата си.
— Освен може би онзи командир, който вече лично се е уверил колко лесно се разрушават такива линкори — не успя да устои на изкушението Дориана.
Цялото тяло на вицелорда сякаш се напрегна.
— Виждам, че сте попаднали под магичното обаяние на Миттраунуруодо, командир Стратис — каза той с равен тон. — Но недейте да се поддавате на изисканите му обноски и начетената интонация. Въпреки тях той си остава един примитивен дивак… Независимо от развитието на тази битка в края на краищата той ще трябва да бъде премахнат.
Дориана въздъхна. За съжаление и той бе достигнал до същия извод. Миттраунуруодо бе установил контакт с Кардас и спътниците му и спокойно в бъдеще би могъл да продължи да идва до пределите на Републиката. А мисията на Дориана нямаше да е изпълнена, докато все още някъде се намираха останали живи свидетели на заговора на Дарт Сидиъс срещу „Изходящ полет“.
— Въпреки това за момента ни е необходим жив — каза той. — По какъв начин сте уредили да се сдобием с контрол над дроидите за това второ оперативно ниво?
— Инсталирал съм програма за дистанционно командване — обясни Кав. — Когато видим, че атаката на Миттраунуруодо се проваля, ще установя отново контрола си върху изтребителите — той отхвърли глава назад: — Освен ако нямате някакви възражения?
Дориана поклати глава отрицателно.
— Само че ще трябва да си осигурим начин да бъдем на неговия мостик, когато започне нападението.
— Това го оставям на вас — каза Кав. — Той е наивник и в някои други сфери. Знаехте ли например, че двайсет от моите изтребители ги е вързал по двойки и им е поставил по един резервоар с гориво по средата?
— Какъв смисъл има това? — зачуди се Дориана. — Тези изтребители летят с твърдогоривни заготовки.
— Сигурно нещо се е вдъхновил от конструкцията на „Изходящ полет“ — презрително каза Кав. — И сега вероятно се къса от яд, че неговите резервоари са твърде малки, за да може да върже по шест изтребителя около всеки…
— Сигурен ли сте, че това са резервоари за гориво?
— Че какво друго може да бъдат? — почуди се Кав, изправяйки се на крака. — Приятна вечер ви пожелавам, командир Стратис.
Неймодианецът се отдалечи и Дориана се върна към вечерята си. По една или друга причина обаче храната сега не му изглеждаше толкова вкусна, както преди десетина минути.
— Ето я — каза капитан Пакмиллу, сочейки с ципестите си пръсти към планетата, която се виждаше през илюминаторите на крайцер К–1. — Роксули, нашата последна спирка в познатия Космос. Оттук нататък навлизаме в територия, която никога досега не е била виждана през всичките епохи от съществуването на междузвездните пътешествия в Републиката.
— Действително исторически миг — съгласи се Оби Уан. — С ваше позволение, капитане, бих желал да изпратя съобщение до Корускант с помощта на холонет в системата Роксули.
— Разбира се — съгласи се капитан Пакмиллу и кимна назад. — Комуникационната кабина ще е на ваше разположение веднага щом нашият гостенин приключи.
Оби Уан свъси вежди. Нямаше и час, откакто „Изходящ полет“ се бе установил в орбита, а вече имаха посетител?
— Някой от местните официални лица ли?
— Ами не точно — сухо каза Пакмиллу и големите му очи се търколиха към херметическата врата зад гърба на Оби Уан. — Аа, ето.
Оби Уан се извърна и замръзна с отворена уста. Какво ти местно официално лице! Посетителят пред него беше… самият върховен канцлер Палпатин!
— Учителю Кеноби — поздрави го Палпатин, като прекоси мостика към тях. — Тъкмо вие ми трябвате.
— Това е доста неочаквана чест, канцлер Палпатин — каза Оби Уан, мъчейки се да овладее гласа си. — Може ли да запитам какво ви води чак тук, в покрайнините на Републиката?
— Същото, което води всеки от нас в една или друга звездна система тези дни — отговори Палпатин с изнурена усмивка. — Политически дела, разбира се. В този конкретен случай е възникнал някакъв конфликт между централното управление в Роксули и миньорските колонии на астероидите в системата.
— Трябва да е нещо сериозно, щом като се е наложило да ги удостоите с личното си присъствие — отбеляза Оби Уан.
— Всъщност те дори не желаят намесата ми — сухо каза Палпатин. — Искат единствено да им осигуря услугите на героя от преговорите на Барлок — учителя джедай Хоръс Кбаот.