Оби Уан погледна към Пакмиллу.
— Не съм сигурен, че учителят Кбаот ще се заинтригува от това предложение — предупреди той.
— В действителност се оказва, че сте прав — потвърди върховният канцлер. — Преди малко вече разговарях с него и той в прав текст ми отказа да напусне борда на „Изходящ полет“.
— Бихме могли да задържим полета за малко, докато не приключат преговорите — предложи Пакмиллу. — Няма причина да не можем да се забавим няколко дни тук.
— Уви, аз вече предложих този вариант — каза Палпатин, клатейки глава отрицателно. — Но той не желае да променя летателния график на „Изходящ полет“ по никакъв начин. Нито пък изобщо да напуска експедицията дори и за половин ден — с тези думи той отново погледна към Оби Уан: — Но пък съществува и друга алтернатива. Може би вие бихте се съгласили да дойдете, за да посредничите в преговорите?
Оби Уан премига изненадан.
— При всичките ми уважения, канцлер Палпатин, но не мисля, че моята кандидатура изобщо би била удовлетворителна за местните хора.
— Тъкмо напротив — каза Палпатин. — Преди малко разговарях и с тях. Те заявиха, че ще са безкрайно благодарни, ако се съгласите да помогнете като посредник в тази ситуация — като каза това, той се усмихна отново. — Все пак от Барлок се завърнаха и други герои освен учителя Хоръс Кбаот.
Оби Уан направи гримаса. При всякакви други обстоятелства с готовност би откликнал да се притече на помощ. Ала при всичко онова, което напоследък се случваше на борда на „Изходящ полет“, той тъкмо бе решил да се свърже със Съвета на джедаите, за да поиска удължаване на мандата си тук. А сега изневиделица тази възможност му се отрязваше.
Защото, ако Кбаот не показваше склонност да забавя графика на „Изходящ полет“ заради самия себе си, още по-малко щеше да се съгласи да го направи заради Оби Уан. Ако двамата с Анакин напуснеха експедицията сега, със сигурност нямаше да се върнат обратно на борда.
— Доколко сериозен е този проблем? — поинтересува се той.
— Достатъчно сериозен — каза Палпатин и бръчките на лицето му отново се задълбочиха, след като остатъците от проявената преди секунди лекота отминаха. — Ако тук възникне някакво насилие, тогава някои жизненоважни доставки на руда за половината системи в този сектор ще бъдат прекратени. А в зависимост от прогнозираните щети за миньорския добив очертаващият се недостиг би могъл да трае и няколко години.
— Ще трябва да се допитам до Съвета за подобно решение — посочи Оби Уан.
— Тъй като не разполагаме с твърде много време, вече си позволих да го направя вместо вас — каза Палпатин. — Учителят Йода благосклонно даде своето позволение да слезете от „Изходящ полет“, вместо да продължите нататък.
И независимо че бе формулирана като „позволение“, Оби Уан много добре умееше да разпознава дадената му недвусмислена заповед.
— Добре тогава — каза той с въздишка. — Предполагам, че ще трябва да взема и своя ученик заедно с мен?
— Едва ли бихте могли да го оставите да се размотава из съседната галактика без вас — съгласи се Палпатин. Бръчките на лицето му леко се загладиха и Оби Уан сякаш почувства облекчението у него. — Мога да ви взема двамата в моя кораб и да ви закарам до Роксули. А след това се боя, че ще се наложи бързо да се прибирам на Корускант. Обещавам ви обаче, че ще ви оставя един от моите телохранители и неговия ескортен кораб, за да ви върнат обратно, когато приключите с преговорите.
— Благодаря ви — каза Оби Уан, питайки се дали двамата с Анакин да не си вземат своя Делта–12 „Небесен поток“, който учителят Уинду им бе приготвил в хангарите на крайцер К–3. Но подготовката и активирането му щяха да отнемат доста време, а именно времето бе от най-голямо значение тук. Пък и освен това ескортният кораб на Палпатин несъмнено щеше да се окаже далеч по-просторен и удобен, дори и да се наложеше да пропътува цялото това разстояние в компанията на някой от онези лишени от хумор мъже, с които напоследък Палпатин бе започнал да се обгражда. — Ще съобщя на Анакин да се подготви за заминаване. До един час ще сме готови да ви придружим.
— Благодаря ви, учителю Кеноби — каза Палпатин с тих и настойчив глас. — Едва ли някога ще разберете колко много е означавала тази ваша услуга за мен!
— Удоволствието е мое, канцлер Палпатин — каза Оби Уан и почувства полъх на съжаление, когато извади предавателя си. — Ние, джедаите, сме тук единствено за да служим.
— Тръгнаха — промърмори Анакин, когато совалката на Палпатин се спусна през мъгливата атмосфера на планетата под тях.