Оби Уан вдигна поглед, ала на заеманото допреди минута място от „Изходящ полет“ сега нямаше нищо освен празно пространство.
— Имат да гонят график — каза той.
— Явно — каза момчето и Оби Уан долови частица от собственото си неудовлетворение, отразено в гласа му. — Ще ми се да можехме да попътуваме още мъничко с него.
— С капитан Пакмиллу? — запита Палпатин.
— Не, с учителя Кбаот — каза Анакин. — Той е извънредно способен водач. Винаги успява да организира нещата така, че да се свършат. Разсича завързаните ситуации право през средата и някак си все съумява да накара всички да направят онова, което е най-добро за тях.
— Наистина притежава такава дарба — потвърди Палпатин. — Малцина има като него в тези смутни времена. Ала, от друга страна, нашата загуба е истинска придобивка за „Изходящ полет“.
— Сигурен съм, че всички на борда са рядко доволни от присъствието му — промърмори Оби Уан.
— Обаче той си има своите задачи, а ние си имаме нашите — продължи Палпатин и подаде на Оби Уан информационен чип. — Тук е записано всичко, което имам по дискусиите в системата Роксули. Най-добре да се запознаете с тази информация още преди да пристигнем там.
— Благодаря ви — каза Оби Уан, като пое чипа и го пъхна в информационния си бележник. — Със сигурност самите оплакващи се ще ни предоставят всички останали подробности, които може би сме пропуснали.
— Със сигурност — потвърди сухо Палпатин. — Пригответе се, учителю Кеноби. Очертава се дълъг и доста уморителен ден.
Адмирал Аралани и екипажът й се завърнаха на Крустай от инспекцията си на останките от корабите на Търговската федерация близо два часа преди Миттраунуруодо да успее да се прибере от разузнавателната мисия, на която тя го бе изпратила. Както се очакваше, неговият доклад не отне много време и около час по-късно той вече бе с Кардас и Марис за поредния си езиков урок. Дори и Траун да бе усетил, че в негово отсъствие се бяха случили важни събития, Кардас не успя да го долови по лицето му.
Следващите два дни преминаха извънредно бавно. Аралани се затвори за дълго време в каютата си, изучавайки събраната от бойното поле информация, като се появяваше само по време на хранене или за да се позавърти из базата в търсене на нови бойци за разпитване. Досега, изглежда, не бе успяла да се натъкне на двамата, пред които Траун бе споделил опасенията си за шпионската мисия на „Ловеца на сделки“, но Кардас знаеше, че е само въпрос на време, преди и това да станеше.
Самият Миттраунуруодо влизаше и излизаше многократно от базата през тези два дни, очевидно приемайки доста насериозно фиктивните инспекции на адмирал Аралани. През това време Кардас успя да проведе един-единствен истински разговор с командира. Двамата се бяха усамотили на среднощна дискусия до късно една вечер след поредния оглед на бойната сцена от Аралани. Умората и напрежението у Траун бяха видими и когато най-накрая той си тръгна, Кардас продължи още дълго да умува дали този път командирът най-после не бе захапал лъжица, която бе прекалено голяма за неговата уста.
През тези дни Кардас се опитваше на няколко пъти да прекара и повече време с Кенто и Марис. Но разговорите с тях бяха дори още по-потискащи. Кенто бе започнал да се държи като животно в клетка, като фантазиите му вече даваха място на различни безумни кроежи, как тримата да нахълтат в оръжейната и складовата зала на астероида и след това дръзко да се измъкнат с „Ловеца на сделки“. Марис от своя страна все още изповядваше увереност в достойнството и честта на Миттраунуруодо, но дори и тя очевидно започваше да изпитва съмнения в способността му да ги зашити от властта на Аралани.
Нещо трябваше да се предприеме. И това трябваше да свърши именно Кардас.
Необходими му бяха известни приготовления. „Ловецът на сделки“ беше охраняван твърде зорко, пък и щеше да е проява на самоубийствен импулс да тръгне да направлява разнебитения им кораб през усукания изходен тунел с няколко щурмовика по петите си. В самия край на хангара обаче се мъдреше една совалка за дълги полети, на която чисите явно не обръщаха особено внимание. Кардас прекара няколко часа в изучаване на пилотските наръчници в компютърната система на базата, благодарен за положените по-рано усилия да запамети възможно по-голям брой чиски символи, и в резултат съумя да се сдобие с обща представа, как се управлява совалката. По-късно той успя незабелязано да се промъкне на борда й и изкара цял час в пилотската кабина, преминавайки на сухо през всички системи и припомняйки си наученото от наръчниците. Настъпеше ли моментът, изобщо нямаше да му е приятно, когато адмирал Аралани тръгнеше по петите му, той да обърка някой контрол.