Доста по-трудната задача бе някак да успее да се сдобие с копието на адмирал Аралани със записа от навигационните маневри на „Брулещ ястреб“. В края на втория ден самият Траун му бе предоставил този шанс, поканвайки адмирала и Трасс на официална вечеря. Тънкият цилиндър, който тя му бе показала по-рано, сега бе смесен с още няколко подобни информационни чипа, съдържащи събраната информация от бойното поле. Затова на Кардас му трябваха няколко изпълнени с притеснение минути, преди да успее да открие точно това, което му трябваше.
А с това приготовленията му приключиха.
Тази вечер той си легна рано, но дълго време не успя да затвори очи в тъмното. По-голямата част от нощта прекара в притеснения и колебания, а сънят идваше на пресекулки, изпълнени с неспокойни кошмарни сцени. Подобно на зловещата тишина преди връхлитането на някоя ужасяваща буря той знаеше, че спокойствието от последните два дни съвсем скоро щеше да приключи.
И непосредствено след разсъмване на третия ден стана точно така.
— Не — отсече твърдо Кардас, посрещайки ярките очи на Аралани колкото може по-спокойно. — Ние не сме шпиони. Нито за Републиката, нито за когото и да било друг.
— Тогава какво е искал да каже командир Миттраунуруодо с обвинението си пред няколко свидетели? — настоя адмиралът. — И недейте да отричате, че го е казал. Разполагам с подписаните клетвени декларации на двама наши матроси, които са присъствали на същото място.
— Не го отричам — каза Кардас и очите му прескочиха за миг към Трасс. Синдикът стоеше мълчалив няколко крачки зад Аралани, а изражението му бе по-сурово дори от изражението на адмирала. Може би съзнаваше още по-добре и от нея какво би означавало за кариерата на брат му обвинението в приютяване на чужди шпиони. — Но също така и не мога да си го обясня. Може би е целял да внесе объркване в разговора с командирите на кораба от Търговската федерация.
— Командири, които междувременно някак си са се изпарили — многозначително каза Аралани — заедно с въпросния непокътнат чужд боен кораб.
— По този въпрос също не знам нищо — чистосърдечно каза Кардас. — Единственото, което зная, вече ви го казах. Ние сме търговци и имахме проблеми с хипердвигателите. Разпитайте и другите двама от нашия екипаж, ако не ми вярвате.
— О, ще ги разпитам — увери го студено Аралани. — А междувременно ви забранявам да напускате каютата си. Свободен сте.
За един кратък миг Кардас понечи да каже, че все още е под юрисдикцията на Миттраунуруодо и че тя няма право да му заповядва къде да ходи. Но само за миг. След това се обърна и излезе.
Но не отиде в каютата си. Чиските матроси бяха свикнали да го гледат как се върти насам-натам из базата, а, изглежда, Аралани не бе сметнала за необходимо да оповести забраната си на всички стражи. И сигурно нямаше да го направи поне докато не разпиташе Кенто и Марис.
Това бе единствената му възможност за бягство.
Совалката все още стоеше паркирана на същото място. В хангара имаше няколко чиси, които се занимаваха с някакви свои задачи, но Кардас знаеше, че няма никакво време да се прави на разсеян. Той спокойно прекоси хангара, все едно си бе у дома, пристъпи през входния люк на совалката, запечата го след себе си и се запъти към пилотската кабина.
Корабът беше граждански модел и затова процедурата по запалването беше много по-бърза и опростена, отколкото при военните машини. Само за пет минути той успя да активира всички системи и да се подготви за полет. След още пет минути вече се бе отделил от дока и внимателно маневрираше през усукания тунел.
Никой не го последва. Когато излезе от астероида в откритото пространство, се огледа да види дали линкорът на Търговската федерация не се спотайваше скрит в някой от близките метеорити. Но не успя да го съзре никъде.
Не че имаше значение. Той знаеше накъде се е запътил, и вече нямаше кой да го спре. Като насочи совалката по подходящия вектор, удари контрола на хипердвигателите и направи скок в светлина скорост. Следващата му спирка, ако, разбира се, бе успял правилно да въведе взетите от „Брулещ ястреб“ навигационни данни, щеше да е чуждата система, в която заедно с Траун и Марис бяха станали свидетели на вагаарското нападение преди няколко седмици. С мъничко късмет военната им кампания досега щеше да е приключила.
А с още мъничко късмет вагаарите все още щяха да бъдат там.
Шест часа по-късно совалката изскочи от хиперпространството и Кардас откри, че битката действително е приключила. Докато маневрираше пред носещите се из пространството отломъци, той си помисли, че бранителите явно са защитавали системата си ревностно и яростно. Навсякъде се виждаха късове от разчупени кораби, плуващи между многобройни обгорени парчета от корпуси, шлюзове и двигатели. Имаше и трупове. Твърде, твърде много трупове.