— Къде е този командир в момента?
— Не зная с точност — призна Кардас. — Но базата, в която държат като пленници моите спътници и кораба ни, е под негово командване. Където и да пътува, рано или късно неизменно се връща в нея.
Мискара се усмихна пренебрежително:
— Значи предложението ти е да изтъргуваш своите спътници и част от собственото ви съкровище за нищо повече от обикновена възможност за отмъщение?
Кардас с неудобство си помисли, че този начин на формулировка не вещаеше нищо добро.
— Освен това ще можете да си възвърнете и корабната мрежа — предложи той.
— Не — отсече Мискара твърдо. — Предложението е недостатъчно.
Гърлото на Кардас започна да се стяга.
— Ваша светлост, умолявам ви…
— Недей да ме умоляваш! — излая гръмогласно Мискара. — Ларвите умоляват. Нисшите същества умоляват. Но не и онези, които са дошли, за да разговарят и да се спазаряват с вагаарите! Ако наистина желаеш да помогнеш с нещо на спътниците си и на самия себе си, ще трябва да измислиш нещо по-стойностно, което да ми предложиш.
— Но аз нямам нищо друго, ваша светлост — възрази Кардас и гласът му започна да трепери. Не, това не можеше да се случва. Вагаарите трябваше да се съгласят на сделката. — Кълна ви се!
— Дори и тези тук? — настоя Мискара, посочвайки зад гърба на Кардас.
Кардас се извърна. Някъде по време на разговора им в залата бяха внесени четири големи сандъка. Два от тях бяха по-високи от него, а другите два стигаха до кръста му.
— Не разбирам — той озадачено сбърчи чело. — Какво представляват тези неща?
— Бяха на борда на твоето превозно средство — каза Мискара с подозрителен глас. — Да не претендираш, че не знаеш за тях?
— Наистина не зная, ваша светлост — настоя Кардас, вече напълно объркан. Какво ли е имал предвид Траун, когато е складирал тези неща на совалката си? — Това превозно средство го откраднах само за да мога да потърся помощ от вас. Така и не съм поглеждал, за да видя какво има на борда.
— Тогава погледни сега — заповяда Мискара. — Отвори сандъците и ми кажи какво виждаш.
Внимателно, сякаш очакваше да го застрелят в гърба, Кардас се приближи към сандъците. Вагаарите, разбира се, вече ги бяха отворили и след това само бяха закрепили предните им капаци на мястото им. Като се приближи към един от по-малките сандъци, Кардас хвана капака с две ръце и го дръпна.
И веднага след това притаи дъх. Вътре, прилежно сгънати, с обвити около коленете ръце, имаше два бойни дроида на Търговската федерация.
— Разпознаваш ли тези неща? — поинтересува се Мискара.
— Да, ваша светлост — потвърди Кардас. Внезапно всичко сякаш си дойде на мястото. — Това са бойни дроиди, каквито се използват от една раса в рамките на територията, към която принадлежа аз. Чиският командир нападна и ограби една бойна единица и от тази раса. Вероятно тези дроиди са част от плячката му при това негово нападение.
— Какво значи „дроиди“?
— Механични слуги — обясни Кардас. Траун беше прав. Очевидно никой в тази част на Неопознатите райони не беше чувал за дроидите. Или поне никой, на когото вагаарите се бяха натъквали до този момент. — Някои от тях са автоматизирани и със собствен разсъдък, докато други не могат да оперират без централен компютър, който да им подава заповеди.
— Покажи ми как работят.
Кардас се обърна обратно към сандъка и надникна вътре. Нямаше и помен от дистанционно управление или програмна конзола.
— Не виждам необходимото оборудване, с което да ги активирам — той се запъти към другия, по-малък сандък и отвори предния му капак. Там имаше още два сгънати бойни дроида, но отново не се виждаше дистанционно. В по-големите сандъци пък се оказа, че са поставени по една внушителна дроидека. Тук също нямаше командни уреди. — Съжалявам, ваша светлост, но без необходимото оборудване не бих могъл да активирам нито едно от тези неща.
— Може би това ще ти помогне — предположи Мискара.
Той кимна и един от невъоръжените вагаари, които наблюдаваха процедурата, измъкна изпод дрехата си малко дигитално устройство. После пристъпи към Кардас и му го връчи.
Лека тръпка на облекчение изличи част от несигурността на Кардас. Наистина това беше произведено от Търговската федерация дистанционно устройство. По него имаше надписи и на неймодиански, и на основния език.
— Да, ваша светлост, това ще помогне — каза той, докато разглеждаше устройството. — Да се опитам ли да ги активирам сега?
— Да се опиташ?!