Кардас направи гримаса, поправяйки се:
— Искам да кажа, да ги активирам ли сега, ваша светлост?
— Да.
Кардас си пое дъх и натисна превключвателя.
Резултатът бе възможно най-доброто, на което се надяваше. В съвършен унисон четирите бойни дроида се разгънаха наполовина, излязоха от сандъците си, изправиха се в цял ръст, пресегнаха се през рамо и измъкнаха бластерите си. Дроидеките ги последваха с още по-внушителни движения, като се претърколиха напред и се разгънаха в перфектната си бойна позиция на три разкривени крака. Около една от тях, сякаш за да се придобие пълна представа за обхвата на способностите й, се появи сферичната мараня на защитното поле.
И в този миг Кардас осъзна, че цели дванайсет бластера са насочени право към платформата, на която бе седнал Мискара.
Бавно и изключително внимателно той се обърна към домакина. Мискара обаче не се бе скрил зад придворните си, а и нито един от стражите наоколо не бе измъкнал оръжието си в готовност да изпепели Кардас намясто.
— Впечатляващо — спокойно произнесе Мискара. — Кой ги командва?
Кардас се вгледа в дистанционното, което държеше в ръцете си. Някъде в него трябваше да има вграден модификатор за шаблонно разпознаване.
— В момента ги командва този, който държи дистанционното, ваша светлост. Но мисля, че може да се препрограмират така, че да изпълняват команди на някоя конкретна личност.
— Заповядай им да изпълняват моите команди.
— Слушам, ваша светлост — каза Кардас и припряно започна да се рови в менюто на дистанционното управление. Изглеждаше доста просто. — Ъъ… Ще се наложи да слезете тук долу, за да могат дроидите да ви видят отблизо.
Без да каже и дума, Мискара се изправи и бавно слезе по стълбите, давайки знак на двамата си съветници да останат на мястото си. После пристъпи към двете дроидеки и се спря.
— Направи го сега — нареди той.
Като усещаше как потта се стича под якичката му, Кардас въведе цялата процедура — или поне се надяваше да е така. Шестте дроида тихо се обърнаха към Мискара. След това за негово успокоение бойните дроиди едновременно вдигнаха оръжията си към тавана, а двете дроидеки на свой ред отместиха бластерите си встрани.
— Би трябвало да е готово, ваша светлост — каза той, но после му хрумна нещо, което бе забравил: — Обаче се съмнявам, че са програмирани да разпознават команди, дадени на езика минисят.
— Тогава ще ме научиш да произнасям съответните команди на техния език — каза водачът на вагаарите. — Първата заповед, която искам да знам, е „На мушка“. Втората е „Огън“.
— Слушам, ваша светлост — и Кардас бавно и внимателно продиктува двете заповеди на основния език. — Може би вашите хора ще могат да ви ги запишат някъде с фонетична транскрипция? — предложи той.
— Няма нужда — каза Мискара. След това вдигна един пръст и посочи към Кардас: — На мушка!
Кардас подскочи от това, понеже всичките шест дроида едновременно се завъртяха и насочиха бластерите си към него.
— Ваша светлост? — умоляващо измънка той.
— А сега — каза Мискара с копринено гладък глас — ти ще произнесеш другата дума.
Кардас преглътна с усилие. Само ако беше объркал нещо при препрограмирането…
— Огън! — произнесе той.
Но не се случи нищо.
— Отлично — каза Мискара одобрително. — Значи наистина си достатъчно мъдър, че да не се опитваш да ме предадеш — с тези думи той вдигна едната си ръка: — Доведете ми тук трима джеронци.
— Слушам, ваша светлост — извика един от матросите и излезе от залата.
— Вашият командир Миттраунуруодо разполага ли с още от тези машини? — поинтересува се Мискара, обръщайки се отново към Кардас.
— Най-малко няколкостотин. А е твърде вероятно да са и няколко хиляди — в този момент едно движение покрай вратата привлече погледа му и той се обърна, за да види как три ниски същества от непозната раса бяха въведени в залата. — Тези кои са?
— Роби — небрежно каза Мискара. — Жалкият им нищожен свят в момента се върти тук долу, под краката ни. Машини, на мушка!
Кардас изтръпна, когато всичките дроиди се извъртяха към трите същества.
— Почакайте!
— Възразяваш ли? — запита Мискара.
Кардас за миг притвори очи. „Ще направя всичко, което е по силите ми…“ — думите отекнаха в съзнанието му.
— Просто се притеснявах за безопасността на вашите бойци — каза той.
— Нека тогава да проверим колко добре могат да се прицелват тези машини — каза той. — Машини, огън!
Залпът от оръжията на дроидите отхвърли тримата джеронци назад, убивайки ги още преди телата им да се строполят на пода. В мига, преди да паднат долу, огънят от дроидеките почти буквално ги разкъса на парчета.