— Отлично! — каза Мискара във възцарилата се тишина. Всички наоколо се бяха изцъклили. Очевидно не поради смъртта на робите, а от впечатляващата огнева мощ на дроидите. — Чисите къде пазят останалите такива машини?
— Командир Миттраунуруодо заповяда да ги складират в базата му — механично произнесе Кардас, опитвайки се безуспешно да откъсне очи от разкъсаните трупове.
— Тогава ние ще го облекчим от този товар — реши Мискара и направи някакъв жест към единия си съветник. — Заповядайте незабавно да се приготви щурмови отряд.
— Тъй вярно, ваша светлост — и съветникът бързо слезе от подиума и напусна залата.
— А докато чакаме — каза Мискара, обръщайки се отново към Кардас, — ти ще ми кажеш и останалите думи, с които ще мога да контролирам моите огневи машини.
Кардас преглътна с трудност. „Всичко, което е по силите ми…“
— Както желаете, ваша светлост.
През илюминаторните прозорци на мостика на „Брулещ ястреб“ се виждаше как величественото кълбовидно съзвездие ярко се открояваше на фона на мъждукащите по небето звезди. Освен това обаче тук не се забелязваше абсолютно нищо друго.
Дориана погледна хронометъра си крадешком. „Изходящ полет“ закъсняваше. Очевидно обаче не беше достатъчно крадешком.
— Търпение, командире — спокойно му каза Миттраунуруодо от капитанския си стол. — Ще дойдат.
— Закъсняват — каза вицелорд Кав, мръщейки се зад гърба на Миттраунуруодо. — И то с повече от два часа.
— Два часа са нищо на фона на триседмично пътуване — основателно посочи командирът.
— Не и за капитан Пакмиллу — натърти Кав. — Монкалмарианците са известни навсякъде със своята прецизност.
— Ще дойдат — повтори Миттраунуруодо, обръщайки се наполовина към неймодианеца. — По-важният въпрос обаче е дали тази система действително е на точната права линия между последната им спирка в пределите на Републиката ви и мястото, където вие възнамерявахте да ги пресечете.
— Как смеете…? — започна Кав.
— Векторът е изчислен правилно — намеси се Дориана с предупредителен поглед към вицелорда. — Но нашият въпрос, от друга страна, е защо смятате, че те планират да спрат тъкмо тук.
— Ще спрат — увери го Миттраунуруодо. — Готови ли са дроидите изтребители?
— Напълно — увери го на свой ред Кав и Дориана долови нетърпеливата отмъстителност в гласа му.
Изтребителите наистина бяха готови, и то с вторичното командно ниво, което главният програмист на вицелорда бе задал върху нисколетящата атакуваща схема на Миттраунуруодо.
Командирът наведе глава към неймодианеца.
— Тогава ни остава само да чакаме — и той отново се загледа през илюминаторните прозорци…
И в този миг внезапно с проблясък на лъжливо движение огромната осанка на „Изходящ полет“ се появи от нищото на не повече от пет километра пред тях.
— Нарича се гравитационен проектор — обясни Миттраунуруодо. — Симулира присъствие на значителна планетарна маса и по този начин извежда от хиперпространството всеки кораб, чийто свръхсветлинен вектор преминава през неговата сянка.
— Наистина ли — възкликна Дориана, опитвайки се да запази хладнокръвие.
Доколкото знаеше, абсолютно никой в пределите на Републиката не бе успявал досега да приложи точно тази част от хиперпространствената теория на практика. Фактът, че чисите бяха решили този проблем, изпращаше неприятни мисли, които неумолимо рикошираха в съзнанието му.
Както се очакваше, Кав въобще не изглеждаше заинтригуван от подобни дългосрочни съображения.
— Значи са ни паднали в ръцете! — възкликна той, преливайки от въодушевление. — До всички сили, атака!
— Стойте — каза Миттраунуруодо. Гласът му все още беше спокоен, но в него се долавяше нова остра нотка. — Аз давам заповедите на този кораб, вицелорд Кав.
— Това е нашата мисия, командир Миттраунуруодо — възрази Кав неспокойно. — И както вече говорихме по-рано, в момента губим скъпоценния елемент на изненадата — с тези думи той зарови в одеянията си и измъкна един предавател. — Вие и вашите кораби може да правите каквото си искате. Но аз и моите изтребители ще нападаме.
— Не! — рязко каза Дориана, пресягайки се към активатора.
Ако Кав осуетеше плановете на Миттраунуруодо, каквито и да бяха те, „Изходящ полет“ със сигурност щеше да им се изплъзне между пръстите. Но Дориана закъсня. Усуквайки тяло, за да предпази предавателя от ръцете му, Кав триумфално натисна активиращия бутон. Дориана изруга злобно и веднага вдигна поглед към астероида, на който чакаха многобройните дроиди изтребители.