Последва кратка пауза. След това екранът на предавателя премига за кратко и после показа едно почти човешко лице със синя кожа, черно-сини коси и яркочервени очи. Беше облечен в черна туника със сребърни ленти на якичката.
— Съществуват няколко въпроса от голяма важност, които се налага да обсъдим с вас незабавно — каза Миттраунуруодо. — Бихте ли желали да се срещнете с мен на моя кораб, или предпочитате аз да се прехвърля на вашия?
Кбаот изсумтя леко:
— Няма да обсъждам с вас нищичко, докато не се отстраните от пътя ми.
— А аз ще продължа да ви задържам тук, докато не поговорим — отговори Миттраунуруодо със също толкова категоричен тон. — Да не би джедаите да се страхуват да говорят?
Кбаот се усмихна тънко:
— Джедаите не се страхуват от нищо, командире. Добре, щом настоявате, елате при мен. За напътствие на совалката ви ще бъде осветен един хангар на корпуса.
Миттраунуруодо леко се поклони.
— Значи след малко ще се видим — той направи някакъв жест настрани и образът изчезна.
— Мислите да го пуснете при нас на борда? — опули се Пакмиллу.
— Естествено — каза Кбаот и в окото му проблесна своенравно пламъче. — Или не ви прави особено впечатление, че един изникнал от нищото представител на Неопознатите райони се обърна към нас на основния език?
Лорана затаи дъх. За свое собствено раздразнение дори не бе забелязала необичайния факт.
— Не, тук има нещо по-дълбоко — продължи Кбаот. — Нека да открием какво.
— Добре, щом настоявате, елате при мен — прозвучаха думите на Кбаот от говорителите на помещението за мониторинг на реакторите на К–4. — За напътствие на совалката ви ще бъде осветен един хангар на корпуса.
Последва прекъсване на връзката.
— Крайцер К–4? — прозвуча след това нечий друг глас, някакво развитие?
С усилие на волята Улиър върна мислите си върху работата си.
— Все още нямаме нищо тук, мостик — докладва той, за пореден път прокарвайки поглед през екраните си. — В хипердвигателите си имаме предостатъчно мощност. Но когато я изпратя там, тя не върши никаква работа.
— Напълно вярно е, мостик — обади се и гласът на Дилиан Пресор от залата за мониторинг на хипердвигателите. Беше само на няколко десетки метри от Улиър. — Уредите продължават да твърдят, че се намираме в някакво гравитационно поле.
— Навсякъде е същото — изръмжа гласът на офицера от мостика. — Добре тогава. Не спирайте да провеждате диагностични тестове. След малко пак ще ви потърсим.
Последва кратък сигнал и връзката прекъсна.
— Това е лудост — промърмори Пресор.
— Може би по-голяма лудост, отколкото дори си представяш — каза Улиър, а умът му продължаваше да препуска. Може би най-после бе дошъл техният шанс. — Или не ти направи впечатление, че онзи командир Миттру-не-знам-си-кой владее основния език?
Последва кратка пауза.
— Искаш да кажеш, че това е някой от Републиката?!
— Ами със сигурност не е от Неопознатите райони — каза Улиър. — Трябва да намерим начин да поговорим с него.
— Кой, ние?
— Именно — бързо изстреля Улиър. — Ти, аз, целият комитет… Ако този тип е представител на Републиката, може би ще разполага с достатъчно авторитет да пропъди от тук Кбаот и останалите джедаи.
— Проблемът не е в останалите джедаи — укори го Пресор. — Все едно, какво би могъл да търси чак тук някой перко от Републиката? По-вероятно е това да са някакви пирати, които са научили за „Изходящ полет“ и са решили да си наберат малко лесни плодове.
През съзнанието на Улиър мина споменът за огневите резултати от тестовете с джедайското сливане на съзнанията, които бе провел Кбаот преди няколко дни.
— О, повярвай ми, Пресор, това съвсем няма да са „лесни плодове“ — каза той мрачно. — Но които и да са, нямаме друга възможност, освен да се опитаме.
— Хубаво — рече Пресор, — ама как? Ние тук сме на вахта.
— Вахта за какво? — възрази Улиър. — За един реактор, който си работи перфектно, и един хипердвигател, който не работи въобще?
— Да, но…
— Няма „но“ — сряза го Улиър. — Хайде, това може да се окаже и единствената ни възможност да възстановим на „Изходящ полет“ нещата така, както трябваше да бъдат.
Отново последва кратка пауза.
— Еми добре. Вътре съм — каза накрая Пресор. — Но ако тоя Миттру-някой-си-там вече е тръгнал насам, тогава не разполагаме с много време. Не и ако държим да съберем всички и успеем да се доберем чак до К–1.
— Ти гледай да ги събереш — каза Улиър. — А аз ще се погрижа да го задържа, докато дойдете дотам.
— Как?
— Не знам — каза Улиър. — Просто събери останалите, става ли? И не забравяй да доведеш и децата. Когато търсиш съчувствие, присъствието на деца е безценно.