Лорана го изгледа смаяно. Сърцето й внезапно започна да блъска в гърлото. Какво казваше той? Какво правеше той? „Няма емоция, има мир“.
— В такъв случай този разговор приключва — каза Миттраунуруодо. Изражението му не се бе променило, но когато откъсна очи от Кбаот и погледна към командира, Лорана долови ново втвърдяване в решителността му. От това по гърба й полазиха нови тръпки. — Ще ви дам на разположение един час, за да обмислите предложението ми.
— Напротив, вие ще прекратите онова, което сте предприели, за да ни задържите в тази система, и ще отместите корабите си от пътя ни — настоя Кбаот твърдоглаво.
— Един час — повтори Миттраунуруодо, като плъзна назад собствения си стол и се изправи. — Джедай Джинзлър, може би вие бихте ме придружили обратно до моята совалка?
— Както желаете, командире — каза Лорана и без да посмее да погледне Кбаот в очите, също се изправи на крака. — Последвайте ме, моля.
Капитан Пакмиллу бе предложил част от въоръжените му стражи да посрещнат командир Миттраунуруодо при идването му на борда на „Изходящ полет“. Както се очакваше, Кбаот отхвърли това предложение, настоявайки лично двамата с Лорана да го сторят. Според него не бе нужна подобна демонстрация на сила, за да успеят да се справят с чуждия командир. Поради което сега Лорана и Миттраунуруодо се връщаха сами по обратния път към хангара.
— Вашият учител Кбаот е едновременно и арогантен, и твърдоглав — отбеляза командир Миттраунуруодо, докато вървяха по коридора. — Лошо съчетание.
— Така е — съгласи се Лорана. — Но е и много повече от това. Той е учител джедай и като такъв притежава знание и власт, скрити от останалите от нас. И за ваше собствено добро ви умолявам да не го подценявате.
— И все пак, ако това знание е скрито, тогава откъде можете да сте сигурни, че е точно и автентично?
Лорана сбърчи чело. За съжаление въпросът си бе съвсем основателен.
— Нямам представа.
— Със сигурност обаче не сте единствената — отбеляза Миттраунуруодо. — Не може да няма и други на борда, които да искат да се противопоставят срещу тиранията на джедай Кбаот?
„Тирания“. Тази дума Лорана не смееше да използва дори и в уединението на собственото си съзнание. А сега изведнъж повече не можеше да я заобикаля.
— Да, има — промърмори тя и се смръщи.
Право пред тях в дъното на коридора, пристъпващ неспокойно от крак на крак, бе застанал Час Улиър от К–4. Беше се подпрял на стената. Несъмнено бе дошъл, за да я занимава с поредното си дребнаво оплакване.
Ала когато двамата с Миттраунуруодо се приближиха до него, той не промълви нищо, а само ги изгледа със зашеметен поглед. Тя забеляза, че близо до транспорта на чиса беше паркирана някаква друга совалка — едно от превозните средства на „Изходящ полет“. Интересно! При пристигането на чиския командир нея я нямаше там.
— Ние нямаме намерение да навредим по никакъв начин на вашите хора — каза тя на Миттраунуруодо, когато той пристъпваше през шлюза към своята совалка.
— Вярвам ви — каза той. — Но намерението само по себе си не е достатъчно. Съдбата ви ще се определи от действията ви.
Лорана преглътна:
— Разбирам.
— Имате един час — като сведе глава пред нея, Миттраунуруодо се обърна и изчезна в совалката си.
Лорана отстъпи няколко крачки назад, за да стори място за маневри на совалката… И тогава усети нечие познато присъствие зад гърба си. Тя се обърна и видя как към нея се приближава Улиър. Крачейки непосредствено зад него, със студен пламък в очите, идваше Кбаот.
— Джедай Джинзлър — каза той, когато совалката на Миттраунуруодо премина през атмосферния щит и се изгуби в мрака навън, — имам друга задача за вас.
Разговорите продължиха по-дълго, отколкото очакваше Улиър, и той имаше достатъчно време, за да се освободи от спидера и да си намери място в коридора на предния хангар на К–1, където да изчака.
Наложи му се да стои на това място почти двайсет минути. Предостатъчно време, за да може напрежението му да започне да спада и след това да започне да нараства отново.
Къде, по бриксолите, се губеха Пресор и останалите?
Разбира се, можеше да се обади на Пресор и да го попита. Но пък всички комуникации между крайцерите минаваха през един общ централен възел. Ако Хоръс Кбаот бе завзел и предавателната система, както бе сторил с всичко останало, обаждането на Улиър щеше да му подскаже, че не е на мястото си на К–4 и че се замисля нещо.