— Добре тогава — каза той, връщайки погледа си към Кбаот. След това се обърна и напусна хангара.
Кбаот си пое дълбоко дъх и го изпусна в дълга контролирана въздишка.
— Вие знаехте ли за това? — попита тихо той.
Лорана поклати глава отрицателно:
— Не.
— Загуба на ценно време — презрително каза Кбаот. — И все пак, ако това ще постави край на опасното разединение, нека да свиква малкия си съд. Сега елате с мен.
Като се завъртя на пети, Кбаот я поведе към групата около Улиър.
— Чудя се за какво ли си приказват — промърмори Пресор близо до Улиър.
— Нямам представа — Улиър не откъсваше очи от тримата джедаи. Дори и да бяха по-близо до тях, скапаната акустика на хангара пак нямаше да им позволи да чуят нищичко от разговора им.
Но нито разстоянието, нито акустиката можеха да прикрият израженията им… И според Улиър беше пределно ясно, че нито един от тримата в момента не беше никак щастлив.
— Може би най-после са се сдърпали за нещо — предположи той.
— Съмнявам се — каза Пресор. — Джедаите са единни помежду си като запоени метални пластини.
— М-да, забелязал съм — огорчено се съгласи Улиър. — Вероятно просто имат някакво разногласие, как точно да смачкат този Миттру-нещо-си.
— Сигурно — кимна Пресор и после прочисти гърлото си: — Знаеш ли, Час, току-що ми хрумна, че имаме и още една, последна карта, която можем да изиграем — започна той, снишавайки глас още повече. — Там, в складовите помещения на задния реактор, си имаме няколко дроидеки, които са опаковани за всеки случай, ако например има извънредна ситуация с нашественици на борда. Ако успеем да ги измъкнем, ще заставим джедаите да ни обърнат внимание.
Улиър изсумтя.
— О, да, ще ни обърнат внимание, със сигурност. При всички тези трупове насам-натам из корабите няма начин да не ни обърнат внимание. Тези машинки са твърде, твърде опаснички, за да се управляват от аматьори.
— Може би — каза Пресор, — но все пак…
— Шшт, почивката свърши — прекъсна го Улиър, когато видя, че джедаите са приключили разговора си.
Манинг се обърна и напусна хангара, докато Кбаот и Джинзлър си поговориха още малко, преди да се върнат обратно при совалката. На Улиър му се стори, че сега и двамата изглеждат още по-малко щастливи от преди.
Когато се приближиха към групата, двамата се спряха и погледът на Кбаот бавно обиколи всички присъстващи, сякаш сканираше лицата им, за да ги запамети.
— Джедай Джинзлър, ще отведете тези хора обратно на крайцер К–4 — най-после каза той. — Или не. Сега, като се замисля, май е по-добре да ги отведете в централното складово ядро и да ги оставите в джедайския тренировъчен център.
Джинзлър се обърна към него и се опули:
— В тренировъчния център?!
— Не се притеснявайте, място там има предостатъчно. Наредил съм всички ученици да се съберат в комбинирания оперативен център на крайцер К–1, откъдето след малко ще могат от безопасно разстояние да наблюдават джедайското сливане на съзнанията.
— Но долу те ще бъдат заключени — очите на Лорана пробягаха покрай Улиър към малките деца, които стискаха родителите си за ръка, и тя добави: — Освен това в момента сме в пълна бойна готовност. Те трябва да са на местата си, където са на вахта.
— И където ще могат да проповядват подмолните си кроежи и на останалите? — мрачно възрази Кбаот. — Не. Ще бъдат обезопасени в складовото ядро, докато аз намеря време, за да стигна до някакво по-трайно разрешение на този въпрос.
Джинзлър се опита да събере кураж:
— Но, учителю Кбаот…
— Ще изпълнявате заповедта ми, джедай Джинзлър — гласът на Кбаот бе тих, но Улиър осезаемо долови тежестта на неговата воля, както и на възрастта и опита му. — Разпънат между препятствието на чисите и игричките на онзи самозванец Сидиъс, „Изходящ полет“ сега няма време да се занимава с каквито и да е вътрешни разногласия.
В следващия миг пред очите на Улиър угасна и последното мъждукащо пламъче на вироглавство у джедай Джинзлър.
— Слушам, учителю Кбаот — каза тя тихо.
Като огледа за последен път събралите се на палубата хора, Хоръс Кбаот се завъртя и бързо се отдалечи.
— Ако обичате, Улиър — меко каза Лорана, опитвайки се да избягва погледа му.
Улиър остана загледан за един кратък миг след отдалечаващата се осанка на Кбаот. „Някой ден само — помисли си той, — някой ден…“
— Е, чухте постановлението на нашия любим джедай главатар — изръмжа той. — Всички обратно в совалката…
Пулсиращото хиперпространство прелиташе покрай флагманския кораб на вагаарите по-близо и по-осезаемо и далеч по-ужасяващо от когато и да било преди. При положение че от насрещните вълни го делеше един-единствен слой прозрачна пластмаса, Кардас не можеше да се отърси от усещането, че могат всеки миг да пробият вътре и да го заграбят от и без това крехката безопасност на ефирната сфера, запращайки трупа му някъде из безпределното нищо на междузвездното пространство. На няколко пъти се опита да затвори очи или да се обърне с лице към корпуса. Ала някак си тези мерки сякаш още повече влошаваха нещата.