— Какво става, да го вземат мътните!
— Успял е да ни проследи — слисано промълви Марис.
— И е в обхват — озъби се Кенто и започна да лавира с „Ловеца на сделки“ в нова поредица главозамайващи маневри. — Кардас, измъкни ни от тук!
— Мъча се! — извика му Кардас, опитвайки се да разчете компютърните екрани, които подскачаха и се люшкаха пред очите му. Нямаше начин този път машината да успееше да изчисли данните за новия скок, преди късметът да изневери на Кенто и Хътянина зад тях да ги пипне.
Ала ако нямаше начин да намери къде да отидат, Кардас поне знаеше къде да не отиват…
Небето пред тях беше пълно със звезди, но между тях имаше предостатъчно свободно пространство. Той избра възможно най-чистия коридор и въведе вектора в компютъра.
— Пробвай това! — извика той към Кенто и му показа числата.
— Как така „пробвай“? — запита Марис.
Корабът тежко се разтърси, след като два последователни изстрела го удариха право в отразяващото поле на кърмата.
— Няма значение — намеси се Кенто още преди Кардас да успее да отговори.
После затрака по клавиатурата и след миг звездите отново се превърнаха в познатите дълги линии, които избледняха в многоцветната палитра на хиперпространството.
Марис изпусна дъх продължително.
— Това беше твърде близо!
— Е, добре. Май наистина ни се е ядосал — заключи Кенто. — Така. Сега обясни, както каза Марис, какво имаше предвид с това „пробвай“ този вектор?
— Нямаше време да изчислявам точен скок — обясни Кардас. — Затова просто ни насочих към най-големия коридор без звезди.
Кенто рязко се завъртя на стола си.
— Искаш да кажеш най-големия коридор без видими звезди? — застрашително се надигна той. — Коридор без неутронни звезди, без прахови облаци и протозвезди, без неприятни изненади, скрити зад разни планетарни мъглявини? За такова място ли говориш? — Кенто размаха ръка нагоре към илюминаторите. — И при това си избра посока тъкмо към Неопознатите райони?!
— Така или иначе, в тази посока нямаме достатъчно данни, за да може да направи точно изчисление — неочаквано се обади Марис в подкрепа на Кардас.
— Не в това е въпросът — настоя Кенто.
— Въпросът е в това, че той ни измъкна от лапите на Прога — продължи Марис. — Мисля, че за това заслужава най-малкото едно „благодаря“.
Кенто обели очи.
— Е, благодаря! — натърти той. — Но от благодарностите ми няма да има полза, ако и когато се случи да се забием в някоя звезда, която не си видял, естествено.
— Струва ми се, че е по-вероятно хипердвигателят да гръмне преди това — предупреди Кардас. — Помниш ли онзи проблем с неутрализатора, за който ти казах по-рано? Според мен той вече излиза от…
Думите му бяха пресечени от звука на силен вой някъде от долната част на кораба. Миг по-късно „Ловецът на сделки“ сякаш се огъна и се стрелна напред подобно на гиффа по следите на плячка.
— Прегряваме! — изрева Кенто и се завъртя обратно към пулта си. — Марис, изключвай всичко!
— Мъча се! — отвърна Марис припряно, като се опитваше да надвика виенето. Пръстите й бързо танцуваха по клавиатурите. — Контролните линии дават на късо. Не мога да изкарам сигнал…
Ругаейки, Кенто разкопча предпазните ремъци и измъкна масивното си тяло от седалката. После се затича тежко по тесния коридор, като едва не отнесе главата на Кардас с лакът, докато минаваше зад него. На свой ред Кардас, който досега бе тракал безуспешно по своята клавиатура, също се разкопча и понечи да тръгне след него.
— Кардас, ела тук! — извика Марис и отсечено му махна с ръка.
— Може да му потрябвам… — възрази Кардас, но въпреки това смени посоката и тръгна към нея.
— Сядай! — заповяда тя и кимна към овакантеното пилотско място на Кенто. — Помогни ми да следя тракера. Ако случайно се отклоним от този вектор, преди Рак да успее да дръпне щепсела, аз трябва да знам.
— Но Кенто…
— Чуй един съвет, приятелю — прекъсна го тя, без да отмества очи от мониторите. — Този кораб е на Рак. Когато се налагат пипкави поправки, единствено той ще знае къде и как.
— Дори и ако се случи аз да знам повече за дадена система от него?
— Особено ако се случи да знаеш повече от него — каза тя сухо. — А и в този случай не знаеш. Гаранция!
— Хубаво — въздъхна Кардас. — Цялото това доверие ще изчезне, ако и когато се случи да гръмнем някъде по пътя, естествено.
— Бързо се учиш — отбеляза Марис одобрително. — А сега направи системна проверка на всички скенери, за да видиш дали нестабилността не се е отразила и на тях, а после направи същото и с навигационния компютър. Веднъж да се измъкнем от тук, искам да съм сигурна, че ще съумеем да се отправим обратно до вкъщи.