— Съгласна съм — каза Лорана. — Аз поемам по-възрастния.
Оби Уан се поколеба за миг. Лорана беше по-голямата от двамата ученици и на теория трябваше и да е по-подготвена. Ала той познаваше способностите и опитността на Анакин и беше уверен, че момчето би се справило с всякаква опасност.
От друга страна обаче, ако на Лорана изобщо не й достигаше нещо, това бе именно самочувствие. Едва ли щеше да й е от голяма полза да изпрати тъкмо нея след онзи тийнейджър, особено пред погледа на Анакин. Пък и в крайна сметка тя щеше само да проследи бролфа, а не да се спречква или да се сбива с него. Едва ли в това можеше да има нещо твърде опасно.
— Добре — съгласи се Оби Уан. — Вземи тогава предавателя на Анакин. Той е свързан с моя директно. А ти му дай твоя. Каква е честотата ти?
Тя му продиктува номера си и после добави:
— Сега се разделяме. Ще се свържа с вас, когато бролфът стигне в леговището си.
— Добре. Кажи на Анакин, че ще го потърся веднага щом мога.
С тези думи Кеноби изключи предавателя си и се изправи на крака. После хвърли още един поглед през ръба на покрива и след това забърза към стълбището. Да, неговият ученик е напълно способен да се справи с всякаква опасност.
7.
Колкото и необичайно да беше, Анакин не бе успял да се забърка в нещо, докато чакаше Оби Уан Кеноби да дойде при него. През това време младият бролф бе продължил по пътя си, явно без да знае, че някой е по петите му.
По-рано Оби Уан бе забелязал, че квартал Патамийн обхваща както райони с богати имения, така и места с победни работнически жилища. Тийнейджърът сега се запъти към работническите жилища и най-после се пъхна във входа на един жилищен пръстен, който вече бе започнал да се руши.
Жилищните пръстени бяха стандартните градски структури, в които живееха бролфите. Състояха се от няколко къщи или блокове с апартаменти, подредени в кръг около една централна площадка, която служеше като основно място за отдих на живеещите в околните жилища. Тук обаче Оби Уан забеляза през руините на една вече съборена къща, че площадката бе превърната в нещо, което повече приличаше на обществено бунище.
— Малко ми напомня задния двор на Уато — промърмори Анакин и се надигна на пръсти, за да надникне. — А в момента там вътре се строят най-малко три различни неща.
— Според теб дали биха им трябвали форсажни камери за някое от тях?
— Трудно е да се каже — отвърна Анакин. — Тези отляво…
— Чакай малко — прекъсна го Оби Уан тихо. Беше усетил леко трепване в Силата…
— Може ли да ви услужим с нещо? — чуха един изпълнен с подозрителност глас зад гърба си.
Като държеше ръцете си така, че да се виждат, Оби Уан внимателно се обърна. Към тях се приближаваха трима възрастни бролфи. Бяха облечени с обикновени туники, които бяха доста износени, но спретнати и чисти.
— Не, благодаря — отговори той учтиво. — Просто ни направи впечатление строителната дейност там вътре и се чудехме какво ли е.
— А това какво ви влиза в работата?
— С моя млад приятел преди време правехме реактивни шейни — обясни Кеноби. — Него винаги са го привличали подобни неща.
— Така ли? — обади се един от другите двама бролфи, като изгледа преценяващо Анакин от глава до пети. — А разбираш ли нещо от Х-образни въздухозаборници?
— Самият аз никога не съм ги използвал — отвърна Анакин. — Но мога да ги инсталирам или да ги оправям, ако има проблем.
— Така ли? — повтори бролфът, но този път напълни гърдите си с въздух. — Дуефгрин!
За момент настъпи кратка пауза. После тийнейджърът, когото бяха проследили дотук, се появи в дупката на жилищния пръстен и извика:
— Кажи, чичо!
— Тук тия човеци твърдят, че знаят как да оправят Х-образни въздухозаборници. Ти все още ли имаш проблеми с твоите?
— Не знам — отвърна тийнейджърът и мнително изгледа Оби Уан и Анакин. — Току-що си взех чисто нов регулатор на компресията. Сигурно с него ще мога да ги оправя.
Оби Уан потисна една лека гримаса. Ето какво бяха правили този младеж и по-възрастният бролф на пазара. Момчето му беше връчило откраднатите форсажни камери, а той в замяна му бе подарил нов регулатор. Но пък можеше и да е откраднал регулатора по-рано същия ден. В такъв случай дюзите сигурно все още щяха да са у него.
— Освен ако заборниците не ти създават проблеми с нестабилността при поемане на въздушния поток — подхвърли Анакин. — Какъв куплунг използваш? Двоен или троен?
— Двоен — отговори Дуефгрин. — Не можех да си позволя троен.
— Дай да му хвърля едно око — предложи Анакин и се запъти към него. — Може ли? — добави, като погледна към учителя си.