Но това развитие беше също толкова химерично, колкото и възможността Патриот и простодушните му конспиратори да осъзнаят, че в очите им се хвърля прах. От опит Дориана се беше уверил как нищо не би могло така лесно да впечатли доверчивите същества, колкото вълнението, че някой е решил да им повери екзотична технология.
— В такъв случай победата ни е в кърпа вързана — каза Патриот, като прехвърляше в пръстите си информационния чип с чувство на благоговение.
— Точно така — каза Дориана. — Едно последно уточнение тогава: възнамерявахте ли да се приберете вкъщи тази вечер след срещата?
— Естествено — отговори Патриот и леко сбърчи чело. — Имаме нужда от добра вечеря и добър сън…
— А после ще ги накараш да оставят домовете си и да заминат колкото може по-надалеч — прекъсна го Дориана. — От утре нататък всички вие ще трябва да прекъснете всякаква връзка със семействата и приятелите си.
При тези думи през цялото тяло на Патриот премина силна нервна вибрация от петите до темето му.
— Какво искате да кажете?
— Казвам, че от утре на обед, когато телата на магистрат Аргенте и на попечителя на гилдията Гилфроме лежат там мъртви, властите ще започнат масови проверки по домовете на всеки представител на гилдията ви — обясни Дориана хладно. — Тогава ти и приятелите ти вече не трябва да се намирате там и никой не трябва да знае къде могат да ви открият.
— За колко време?
— За колкото е необходимо — отвърна Дориана. — Недей да се лъжеш, Патриот. Отсега нататък ти и съзаклятниците ти ставате бегълци от закона. Ще страните и ще се криете от същите онези ваши сънародници, заради чийто живот и благоденствие сега залагате на карта своя живот — с тези думи Дориана повдигна вежди. — А ако смятате, че нямате достатъчно сили да платите тази цена, именно сега е моментът да се откажете от клетвата си.
Патриот се изправи в цял ръст, а решителността на лицето му видимо взе превес.
— Ще направим каквото е необходимо, заради нашата гилдия и нашите сънародници — каза той с твърд глас. — Ще заплатим цената вместо останалите.
— Тогава явно сте истински бролфи на честта — каза Дориана с тържествен тон.
За мнозина други перспективата да заживеят един живот на непрекъснато укриване бе достатъчна, за да се разколебаят от намеренията си. Ала за Патриот и неговите съзаклятници това евентуално нерадостно бъдеще само добавяше допълнителна тежест към усещането за благородство и слава на налудничавия им заговор. Което си беше и истинската причина Дориана да ги въвлече в цялата тази мисия. Наивни, гневливи и податливи на влияние, тези същества се бяха оказали съвършените пионки в плана му. Всичко щеше да е безвъзвратно изгубено и самият Дориана щеше отдавна да си е заминал, преди който и да е от тях да успееше да осмисли какво всъщност се случва. Ако изобщо и тогава го осъзнаеха.
— В такъв случай тук и сега ние заедно поемаме по пътя на славата и съдбата — продължи той. — До утре следобед тези предателски преговори ще бъдат погребани под праха на историята, а скъпоценните минерали на Барлок ще останат завинаги в ръцете на бролфите!
— И онези, които са намислили да ни предадат, ще вкусят цената на своето предателство! — допълни Патриот със същия тържествен тон. — Народът на бролфите ви е извънмерно задължен, Пазителю. Някой ден, заклевам се, този дълг ще бъде изплатен.
— А аз на свой ред полагам клетва, че ще се завърна, за да приема изплащането — каза Дориана, макар вътре в себе си да бе убеден, че нищо подобно нямаше да се случи. — Има само още една незначителна корекция, която се налага да внеса в ракетата след инсталирането на форсажните камери, а като свърша, ще трябва и самият аз да се подготвя подобаващо за предстоящото изкупление на народа на бролфите. Не забравяй да поставиш ракетата на абсолютно същото място, където се уговорихме. Само така ще сме сигурни, че тя е в защитата на сензорната сянка, която ще я опази незабелязана — а и само от това място, допълни мислено Дориана, ракетата ще може да се устреми по своята предварително програмирана траектория.