Представлението беше впечатляващо, но чисът и свитата му, които престъпиха прага минута по-късно, бяха още по-забележителни. Той прекрачи прага, съпроводен от двама по-млади чиси, всеки от които носеше тъмножълта униформа и имаше окачено оръжие на колана. Облеклото на водача се състоеше от няколко комплексни пласта на дълга сива роба с жълта яка и многобройни орнаменти във всички оттенъци на жълтия цвят. Макар да не бе много по-възрастен от Траун, новодошлият пристъпваше с гордост и величавост, сякаш бе роден да управлява. Движенията на ескорта му бяха отривисти и изпипани и Кардас остана с впечатлението, че между тях и четиримата снажни матроси в черна униформа зад гърба на Траун се провеждаше своеобразно съперничество за демонстрация на професионализъм.
Поздравът на Траун и отговорът на новодошлия, разбира се, бяха на чеунх. За пореден път Кардас изпита доволство, че успява да хване някоя и друга откъслечна дума. Тонът и потокът на речта наред с формалните жестове и движения създаваха усещане за древен ритуал, който му се стори особено вълнуващ.
Не така обаче се чувстваха двамата му спътници. С философското си отвращение от стигащата до високите етажи на властта корупция в Републиката Марис дори не се опитваше да прикрива нетърпимостта си към такива формални церемонии. Затова сега наблюдаваше целия ритуал с благовъзпитано безразличие. Кенто пък от своя страна просто изглеждаше отегчен.
Церемонията приключи и двамата украсени в жълто чиси се върнаха обратно на пост пред входа на кораба си, а Траун покани с жест своя гост да се приближи към тримата корелианци.
— Може ли да ви представя аристокра Чаформбинтрано от петата управляваща фамилия — каза той, като превключи от чеунх на сай бисти. — А това са търговци от К’рел’я, посетители от далечен свят.
Чаформбинтрано каза нещо с доста рязък тон.
— Ако обичате, аристокра, на сай бисти — каза му Траун. — Гостите ни не говорят чеунх.
Чаформбинтрано отново изсумтя нещо на чеунх и от думите му ъгълчетата в устата на Траун се стегнаха едва забележимо.
— В настоящия момент аристокра Чаформбинтрано не е заинтригуван от възможността да общува с вас — преведе той. — Един от моите служители ще ви придружи до приготвената за вас квартира — той погледна Кардас и очите му леко проблеснаха. — Приемете извиненията ми!
— Няма нужда от извинения, командире — увери го Кардас и усети леко стягане в гърлото, докато правеше лек поклон към Чаформбинтрано. — Изобщо не е нужно.
Квартирата, която им бе подготвил Траун, беше досущ като каютата им на „Брулещ ястреб“, но малко по-просторна. Този път обаче имаше две спални помещения, свързани с общ санитарен възел по средата. Кенто и Марис бяха отведени в едната спалня, докато Кардас бе настанен в другата. Той разгледа новото си жилище и за своя приятна изненада откри, че някой вече е донесъл всичките му дрехи и лични принадлежности от каютата му на „Ловеца на сделки“ и ги бе подредил прилежно в различни шкафчета тук. Очевидно Траун планираше да ги задържи като свои гости за по-дълго време.
Кардас обходи помещението няколко пъти, като се стараеше да не мисли за срещата с Чаформбинтрано и неприкритото му неодобрение на присъствието им. Около час по-късно един безмълвен воин донесе пред вратата му поднос с храна. За момент Кардас се зачуди дали да не отиде при Кенто и Марис, но после реши да изяде храната си сам. Ако им потрябваше, сами щяха да го потърсят.
След това седна пред компютърния терминал и опита да намери лингвистичната програма с езиковия лексикон на чеунх, както му бе показал Траун на „Брулещ ястреб“. Процедурата проработи и на този компютър и Кардас се зае да изучава езика.
Едва пет часа по-късно, когато бе започнал да клюма пред монитора, друг чиски служител дойде да го вземе.
Отведоха го в някаква затъмнена стая, която приличаше досущ на предния наблюдателен триангулационен пункт на „Брулещ ястреб“. Тук обаче пространният илюминаторен прозорец гледаше към пещерата с доковете и Кардас видя далечните пламъци на нечии двигатели. Някакъв кораб се насочваше към изходния тунел.
— Добър вечер, Кардас — поздрави го Траун от едно кресло в другия край на помещението. — Надявам се, че денят ви досега се е оказал продуктивен.
— Сравнително продуктивен, да — потвърди Кардас, като се приближи до домакина си и се настани на друг стол до него. — Поработих малко върху езиковите си уроци.