— Да, знам — каза Траун. — Исках още веднъж да ви се извиня за нетактичното поведение на аристокра Чаформбинтрано.
— Съжалявам, че той не ни хареса — каза Кардас, опитвайки се да бъде дипломатичен. — Лично на мен церемонията по приема наистина ми хареса и с нетърпение очаквах да бъда свидетел на още малко от традициите на чисите.
— Не беше нищо лично — увери го Траун. — Аристокра Чаформбинтрано смята, че вашето присъствие тук представлява заплаха за Господството.
— Може ли да попитам защо?
Траун сви рамене едва забележимо.
— За някои непознатото винаги крие опасности.
— И понякога имат основания — продължи мисълта му Кардас. — Но, от друга страна, вие, чисите, явно умеете да се грижите за себе си във военно отношение.
— Възможно е — каза Траун. — Понякога обаче се чудя… Кажете ми, при вас среща ли се разбиране по отношение на концепцията за неутрализиране на потенциален неприятел, преди този неприятел да е успял да предприеме атака срещу вас?
— Искате да кажете нещо като превантивен удар? Да, определено.
— Значи този начин на мислене е широко разпространен сред вашите хора?
— Е, не знам дали „широко разпространен“ ще е най-правилната дума — уклончиво отговори Кардас. — Знам, че със сигурност има хора, които го смятат за неморално.
— А вие самият?
Кардас се смръщи. Той беше едва на двайсет и три години и работеше за контрабандист, който обичаше да щипе хътяните. Какво знаеше той за делата във Вселената?
— Аз смятам, че ако човек тръгне да прави нещо подобно, преди всичко останало трябва много добре да провери дали въпросната заплаха реално съществува — произнесе той бавно. — Искам да кажа, че ще са нужни неоспорими свидетелства в подкрепа на това, че въпросният неприятел действително е замислил нападение срещу вас.
— А какво ще кажете за някого, който не планира да напада вас самите, но непрекъснато предприема атаки срещу други?
Вече беше очевидно накъде отива разговорът.
— Искате да кажете като вагаарите? — запита Кардас.
— Точно така — потвърди Траун. — Както вече ви споменах, досега те все още не са удряли чиска територия и нашата военна доктрина твърди, че следователно би трябвало да не им обръщаме внимание. Може ли обаче съществата, които са жертва на техните нападения, да претендират за военна намеса от наша страна? Или ние трябва просто да си седим настрана и да наблюдаваме безпристрастно, докато вагаарите ги грабят и ги поробват?
Кардас поклати глава.
— Задавате въпроси, върху които се водят спорове още от зората на цивилизацията — той хвърли кратък поглед към профила на командира. — Да разбирам ли, че вие и аристокра Чаформбинтрано стоите на различни позиции по този въпрос?
— Аз и цялата чиска раса стоим на различни позиции по този въпрос — отговори Траун, а в гласа му се долови нотка на далечна тъга. — Или поне често изглежда така. Облекчение е да науча, че по този проблем няма еднозначен отговор и сред други раси, а не само сред управляващите фамилии.
— Съобщихте ли на аристокра Чаформбинтрано за кораба на вагаарите? — попита Кардас. — На него сякаш имаше доста голяма плячка, събрана от множество различни култури.
— Съобщих му, но той не показа, че е особено заинтригуван. Според него военната доктрина не допуска абсолютно никакви превантивни нападения.
— Ами ако някоя от жертвите на този кораб е позната на вас раса? — предположи Кардас. — Ваши приятели или дори търговски партньори? Това би ли променило нещата?
— Искрено се съмнявам — каза Траун замислено. — Ние не извършваме почти никаква търговия извън собствените ни предели. Но все пак няма да е лошо да отидем и да разгледаме тези съкровища по-внимателно — с тези думи той наклони глава и продължи: — Вие бихте ли проявили интерес да помогнете?
— Разбира се — отговори Кардас. — Макар че не разбирам с какво точно бих могъл да ви бъда от полза.
— Вероятно ще можете да разпознаете някои произведения на изкуството — предположи Траун и се изправи. — Ако те нападат и светове от вашата Република, тогава сигурно ще имате информация, която би могла да се окаже полезна.
— В такъв случай ще е добре също да поканите Марис и Кенто — Кардас също се изправи. — Те са пътували много повече от мен.
— Добро предложение — каза Траун и поведе госта си към изхода. — Това ще даде на капитан Кенто възможността да си избере кои от тези съкровища би желал да задържи за себе си — Траун леко се усмихна. — Което пък ще ни позволи да си съставим преценка за сравнителната стойност на тези предмети.