Оби Уан му хвърли кос поглед:
— Мога веднага да се сетя най-малко за един човек, който трябва да носи такова устройство през цялото време — промърмори той под нос.
— Какво каза?
Оби Уан поклати глава:
— Аа, нищо. Нищо.
Когато най-после успяха да го открият по предавателя, Кбаот не беше никак доволен да го прекъсват. А като ги изслуша, това съвсем развали настроението му.
— За момент ще подминем факта, че сте се забъркали в ситуацията на Барлок противно на изричните ми нареждания — избоботи той и Оби Уан можеше даже да си представи как очите му проблясват изпод рунтавите му вежди. — Но най-лошото в случая е, че сте поставили живота на моята ученичка под заплаха.
— Разбирам гнева ви, учителю Кбаот… — започна Оби Уан.
— Гняв? — сряза го Кбаот. — Няма чувство на гняв, учителю Кеноби. Не и у един рицар джедай.
— Моите извинения! — каза Оби Уан, като с мъка се опитваше да потисне собственото си раздразнение. Толкова драматична ситуация, а този човек не се сеща за друго, освен да им цитира джедайския кодекс? — Подборът на думите ми беше неуместен.
— Така е по-добре — избоботи Кбаот. — А какво да кажем за вас, ученик Скайуокър? Какви са вашите съображения?
Оби Уан наклони предавателя към момчето.
— Нищо особено не мога да добавя — каза Анакин. — Най-вече съм загрижен за сигурността на Лорана. Притеснявам се да не би вече да са я убили.
Няколко секунди Кбаот не отговори нищо.
— Не, жива е — накрая каза той. — Иначе щях да усетя смущение в Силата.
— Значи сигурно можете да определите къде е? — попита Анакин с надежда.
— Едното не следва непременно от другото — му каза Кбаот. — За съжаление не мога да я засека чрез нейния отпечатък в Силата. Учителю Кеноби, казахте, че сте разговаряли с момчето, което ги е снабдило с усилвателите. Възможно ли е той да знае къде е любимото скривалище на Джомпфи?
— Едва ли — каза Анакин. — Не ми се стори, че би могъл да участва в каквато и да е конспирация.
— Но все пак се познава с Джомпфи и е възможно да е виждал нещо в миналото, което би могло да ни насочи.
— Съмнявам се, че ще е склонен да го обсъжда с нас обаче — намеси се Оби Уан. — За него сме просто някакви непознати.
— Аз попитах ли ви дали ще бъде склонен?
Оби Уан усети как гърлото му се стяга.
— Да не искате да кажете да упражня сила върху съзнанието му?
— Не. Разбира се, че не — увери го Кбаот. Но Оби Уан разбра, че тези думи са насочени към Анакин. В действителност Кбаот искаше да каже точно това. — Ние сме бранители и пазители на слабите, а не техни потисници. Същевременно обаче е извършено престъпление срещу един джедай. Подобно деяние не би следвало да остава без последствия. Дори и ако Джинзлър е взела съзнателно решение да не се защитава — добави той мрачно.
Оби Уан се намръщи.
— Какво искате да кажете?
— Досега не са постъпили никакви сведения, че някъде в града е бил използван лазерен меч, учителю Кеноби — каза Кбаот търпеливо. — Нито пък до ушите ми са достигнали приказки за нечии отрязани крака или ръце. Лорана Джинзлър е все още ученик, но със сигурност съм успял да я науча, когато се налага, да не се дава без бой.
— Разбира се — каза Оби Уан, като през ума му мина едно внезапно предположение. Ако Кбаот беше прав, че се е предала доброволно на похитителите си…
— Благодаря за отделеното време, учителю Кбаот.
— Ще очаквам ученик Джинзлър да бъде до мен утре сутрин, когато предстои срещата с магистрат Аргенте и попечителя на гилдията Гилфроме — предупреди го Кбаот.
— Разбрах ви — кимна Оби Уан. После прекъсна връзката и окачи предавателя на колана си.
— И как смятаме да я открием? — поинтересува се Анакин.
— Учителят Кбаот сам ни насочи. Той е прав. Ако Лорана се е борила с нападателите, със сигурност щяхме да чуем слухове за подобна схватка. Но щом няма такива, следователно въобще не се е съпротивявала.
— Добре — каза Анакин, — и това означава какво?
— Означава следното: най-вероятно е преценила, че ако се предаде без много шум, би постигнала много повече, отколкото ако се впусне в битка — обясни му Оби Уан. — Сигурно се е надявала, че по този начин ще я отведат до самия център на конспирацията, където ще може да се запознае и с тези, които командват парада. Обаче…
Джедаят остави думата да увисне във въздуха, надявайки се, че Анакин сам ще се сети как да продължи мисълта му.
— Обаче те ще знаят, че би било истинска лудост да домъкнат джедай при ръководителите си — каза бавно момчето, — дори и да е само ученик.
— Именно! — кимна Оби Уан. — А кой е най-бързият начин да разберат дали някой като Лорана е джедай?