— Ако я пипнат с лазерен меч в ръка — отговори Анакин, а гласът му постепенно подхвана изпълнената с предпазлива надежда интонация на неговия учител. — Следователно трябва да се е отървала от него, преди да я пипнат!
— Точно така — потвърди Оби Уан. — И най-вероятно го е изхвърлила импулсивно, и то някъде близо до мястото, където са я похитили.
— Достатъчно близо, че да успеем да уловим излъчването от илъмския кристал! — довърши мисълта му въодушевено Анакин. — Но за да го засечем, ще трябва да се приближим доста близо до меча й, нали?
— Така е, но поне знаем улицата, на която ще можем да се приближим достатъчно близо — отбеляза Оби Уан. — Ако тя и лазерният й меч се намират в някоя от тези къщи, сигурно няма да успеем да засечем илъмския кристал. Поне не и ако се намираме някъде навън — той посочи по протежението на улицата, сега вече обгърната в мрак, който се нарушаваше само тук-там от мъждукащите улични лампи. — Ще започнем тук, от „Покрития шубрак“. Джомпфи е достатъчно умен да стои далеч от собствената си къща, но все пак е възможно да е постъпил наивно и да е влязъл в къщата на някой приятел. А ако не успеем тук да открием нищо, тогава ще тръгнем из по-бедните райони на квартал Патамийн.
— Понеже смятаме, че Джомпфи е свикнал с такива места?
— Не. По-скоро понеже там все още използват огради от плет, за да очертават границите на имота си — отговори Оби Уан. — Няма начин да скриеш лазерен меч в каменна стена, без на някого да не му направи впечатление. А ако не я намерим там, ще продължим с по-богатите райони. И накрая, ако е нужно, ще претърсим и другите жилищни квартали наоколо.
Анакин си пое въздух дълбоко.
— Добре. Аз съм готов, ако и вие сте готов.
— Хубаво — каза Оби Уан, — тогава освободи съзнанието си, мой млади ученико. Очертава се нощта да е доста дълга.
Кръстосваха кварталните улици вече цели няколко часа, когато Оби Уан най-сетне усети дългоочакваното трепване в Силата.
Бяха се доближили до мястото, където бе скрит лазерният меч на Лорана.
Той погледна косо към Анакин в очакване да види дали момчето също ще успее да долови това. Дори и насред такава драматична ситуация възпитателните упражнения си оставаха част от живота на един ученик.
Трябваше да направят още три крачки, преди Анакин внезапно да забави крачка.
— Ето — каза момчето, — точно пред нас, леко вляво.
— Много добре — похвали го Оби Уан и си позволи да хвърли бегъл поглед около себе си.
До разсъмване оставаха най-малко още два часа, а всички къщи в квартала изглеждаха тъмни и притихнали. Явно обитателите им все още почиваха. Или поне повечето. Със сигурност конкретните обитатели, които търсеха двамата джедаи, си бяха съвсем будни.
— Не, недей да ходиш натам — каза той на Анакин и го хвана за рамото в мига, когато момчето се запъти към ниския плет, където лежеше скрит лазерният меч на Лорана. — Ето от тук, да заобиколим от другата страна. Бързо!
Двамата заедно прескочиха от другата страна на плета и миг по-късно се изгубиха зад него.
— Някой гледа ли ни? — промърмори Анакин, докато следваше учителя си в патешко ходене към лазерния меч.
— Ей сега ще разберем — отговори Оби Уан. — Кажи ми, какво би направил ти, ако пазиш пленник и посред нощ нещо необичайно се случи някъде навън?
— Не знам — отвърна Анакин и сбърчи вежди, докато си представяше ситуацията. — Зависи колко необичайно е онова, което се случва.
— Нека да видим — Оби Уан се присегна със Силата и от разстояние включи лазерния меч на Лорана.
С приглушено съскане зеленото острие изведнъж се показа и разцепи тъмнината с неочаквана яркост. По меката пръст покапаха няколко малки листа, отсечени от вейките, но дръжката остана здраво заклещена между по-големите клончета.
— А сега ще проверим кой не спи в този квартал — каза Оби Уан.
Не им се наложи да чакат дълго. След минута-две вратата на една от къщите от другата страна на улицата се отвори и от вътре се показа самотен бролф. Той се огледа подозрително, а очите му притеснено се стрелкаха бързо наляво-надясно. Не видя никого и закрачи през улицата към яркия меч.
Когато стигна до него, за миг се спря неуверено. После се наведе и предпазливо провря ръка през плетеницата от клони и листа, за да го измъкне. След това се изправи и като държеше меча на една ръка разстояние, го повъртя внимателно насам-натам. Очевидно се опитваше да разбере откъде се изключва.
— Нека да помогна — обади се изведнъж Оби Уан, изправяйки се в пълен ръст зад плета, и в същия миг се присегна със Силата и изключи лазерния меч.