Очите му обходиха мъртвия бролф на пода на помещението. Но пък в този случай можеше и да постигнат целта си.
— Не се притеснявай — каза той на Анакин. — Вероятно тези двамата, така или иначе, няма да могат да го опишат.
— Но се обзалагам, че Риске ще успее да измъкне нещичко от тях — предложи Анакин.
В продължение на един дълъг миг Оби Уан се поколеба пред изкушението. В края на краищата целият този заговор си беше замислен против магистрат Аргенте. Затова не би било прекалено неуместно, ако просто предадат тези пленници на хората на Аргенте за разпит. Ала той знаеше, че джедаите не трябва да се поддават на такива изкушения.
— Ще го предадем на градската полиция — реши той и измъкна предавателя си. — А после явно ще се наложи да изчакаме Лорана да се събуди. Може би тя ще успее да ни каже повече.
— Искате да кажете, че ще ги чакаме тук? — начумери се Анакин.
— Разбира се — отговори Оби Уан със стегната усмивка. — В крайна сметка може пък и тук да се появят този Филвиан или Джомпфи, или Пазителят…
— Вярно — съгласи се неохотно Анакин. — Ако имаме късмет.
Вагаарският кораб бе акостирал от външната страна на астероида в системата Крустай на около четвърт обиколка от изхода на тунела за достъп към базата. Траун остави свой чиски воин пред командното табло и заедно с тримата корелианци взе една транспортна совалка, за да излезе навън и да се прехвърли на него.
За огромна изненада на Кардас телата на вагаарските войници все още лежаха нахвърляни, където ги бе сварила смъртта по време на битката.
Очевидно Кенто също не беше особено въодушевен от гледката.
— Все пак не смятате ли по някое време да поразчистите тази палуба, а? — запита той погнусен, докато си пробиваха път по коридора към стаята със съкровищата.
— По някое време, да — увери го Траун. — Но първо искаме да понаучим малко за военната тактика и стратегия на неприятеля. За тази цел трябва да знаем точно къде е стоял всеки един войник и каква позиция е заемал, когато го е настигнала смъртта.
— А не трябваше ли да оставите кораба на някое място, където няма да бие толкова много на очи? — поинтересува се Марис.
Кардас забеляза как тя стискаше Кенто здраво под ръка. Явно този път от гледката й прилошаваше много повече, отколкото при първото идване тук. Някак си от това му стана малко по-леко.
— По някое време ще го преместим и в базата — каза Траун. — Но първо е необходимо да проверим дали в него няма някакви неустойчиви двигатели или повредени оръжия.
Подобно на коридорите съкровищницата изглеждаше по абсолютно същия начин както когато я бяха видели при пленяването на кораба. Само дето сега там имаше неколцина чиси, които се мотаеха между откраднатите съкровища и сигурно правеха сензорна инвентаризация на различните предмети.
— Разпръснете се — нареди Траун на корелианците — и вижте дали можете да намерите нещо, чиято конструкция ви е позната.
— Например различни видове валута? — запита Кенто, докато се оглеждаше из залата.
— Или пък намеквате за огнени камъни? — вметна Марис.
— Говорех предимно за произведения на изкуството — поясни Траун. — От тях можем да научим много повече, отколкото от парите или от бисерите.
Кенто изсумтя:
— Да не очаквате, че някъде тук ще намерим касови бележки за стойността им?
— Имах предвид най-вече произхода на съответните произведения на изкуството — каза Траун и махна с ръка към една купчина сглобени муфи. — Ето тези например най-вероятно са изработени от същества с допълнителна става между китката и лакътя, чието зрение улавя цветовете предимно от ултравиолетовата част на спектъра.
Кенто и Марис си размениха бърз поглед.
— Фрунчите? Така ли смяташ? — предположи Марис.
— Да, бе! Точно така — изсумтя отново Кенто и изгледа Траун с подозрителен поглед. После откачи ръката на Марис от себе си и се приближи да разгледа муфите.
— Какви са тези фрунчи? — запита Кардас.
— Фрунчетан-сай — обясни Марис. — Имат си няколко колониални свята във Външния ръб. Рак ги нарича фрунчи, понеже…
— Да ме вземат мътните! — изруга насред думите й Кенто, наведен над купчината муфи. Главата му бе наклонена встрани.
— Какво? — запита Марис.
— Той е прав! — възкликна Кенто озадачен. — Наистина са подписани на официалния изказ на фрунчите — той се обърна отново към Траун, а на лицето му беше изписано искрено недоумение. — Май по-рано заявихте, че никога не сте навлизали в територията на Републиката.
— Доколкото знам, не — отвърна Траун. — Но физиологичните черти на автора просто изпъкват, когато внимателно наблюдавате произведението му.