— За вас може и да изпъкват — изръмжа Кенто и отново впи поглед в муфите, — но за мен съвсем не е толкова очевидно.
— Нито пък за мен — вметна Марис като ехо.
Траун повдигна вежди и се обърна към Кардас:
— Ами за вас, Кардас?
Кардас се вгледа внимателно в творбата, като се опитваше да разбере кои незабележими детайли са довели Траун до заключенията му. Но не успя да намери нищо.
— Съжалявам…
— Сигурно просто сте извадили късмет — предположи Кенто и като заряза муфите, коленичи до една сложна синьо-бяла статуетка. — Да видим сега тук. М-да, така и си мислех — той се изправи и погледна Траун през рамо. — А какво ще кажете за този?
В продължение на един дълъг миг Траун мълчаливо изучаваше статуетката, като от време на време повдигаше глава и очите му се зарейваха в неопределена посока, сякаш търсеше вдъхновение.
— Авторът е хуманоид — продума той най-сетне. — Но пропорциите му са малко по-различни от пропорциите на чисите и корелианците. Или торсът му е по-широк, или ръцете му са по-дълги от нашите — той присви очи. — В емоционалното му състояние освен това има някаква отдалеченост. Бих предположил, че представителите на неговата раса изпитват едновременно влечение, отвращение и дори боязън от физическите предмети, сред които обитават.
Кенто бавно изпусна дъха си.
— Не мога да повярвам на ушите си! — опули се той. — Това тук е дело на пашви…
— Не се сещам да съм ги чувала — отбеляза Марис.
— Имат си една система в покрайнините на Дивия Космос — обясни Кенто. — Ходил съм там няколко пъти. За тяхното изкуство си има малък, но стабилен пазар, и то предимно сред системите на Корпоративния сектор.
— Какво искаше да каже командир Траун по отношение на страха от физически предмети? — поинтересува се Кардас.
— Техният свят е осеян с хиляди каменни колони — обясни Кенто. — Повечето от най-добрите хранителни произведения растат по върховете им. За съжаление тези места се обитават и от един доста неприятен летящ хищник. И той е достатъчен за… ъ-ъ… за онова, което разказа току-що командир Траун.
— И всичко това го разбрахте от една-единствена статуетка? — почуди се Марис и загледа Траун с озадачен поглед.
— Всъщност не съвсем — отговори чисът. — Тук се намират… нека да видим… най-малко още дванайсет примера от тяхното художествено изкуство — и той посочи към две други купчини в далечния край на залата.
— Сигурен ли сте? — навъсено запита Кардас и се приближи да разгледа отблизо въпросните статуетки и рисунки.
— Изработени са от различни художници — обясни Траун, — но са от една и съща раса.
— Това наистина е шантаво — отбеляза Кенто и поклати глава. — Като някакъв налудничав джедайски похват.
— Джедайски? — повтори Траун.
— Джедаите са пазителите на мира в Републиката — обясни му Марис. — Вероятно именно заради тях сме успели да се задържим заедно толкова дълго. Те са много могъщи, но и много благородни.
Кенто улови погледа на Кардас, а носът му леко се сбърчи. Кардас знаеше, че неговото отношение към джедаите бе доста по-ниско от това на приятелката му.
— Звучи интригуващо — върна темата Траун към статуетките. — Допускам, че въпросните пашви не биха проявили прекалено много съпротива срещу набезите на вагаарите?
— Така е — потвърди мрачно Кенто. — Те са доста сговорчива раса. Напълно загубени във военно отношение.
— А вашата Република и нейните джедаи не смятат за необходимо да ги защитават?
— Джедаите така и така са се пръснали надлъж и нашир и съвсем са оредели — каза Кардас. — А и освен това Дивият Космос политически не спада към Републиката.
— А дори и така да беше, правителството е прекалено заето да разрешава собствените си междуособици, за да може да се занимава с подобни незначителни ситуации на живот и смърт — отбеляза Марис с явно доловима горчивина в гласа.
— Разбирам — кимна Траун. — Е, добре. Нека да продължим нашето изследване. Моля ви, уведомявайте ме, ако откриете още нещо от вашите райони — с тези думи той се обърна към Марис: — А докато се занимаваме с всичко това, може би вие ще ми разкажете малко повече за тези ваши джедаи.
9.
— Попечителят на гилдията Гилфроме е тук — долетя тихо гласът на Анакин от предавателя на Оби Уан. — Тъкмо се качва по стълбището към източния вход.
— Магистрат Аргенте също пристигна — отговори му Оби Уан, докато наблюдаваше през западната порта на административната сграда как Аргенте изкачваше една по една стълбите, заобиколен от всички страни с бдителни телохранители. — Виждам също Кбаот и Лорана, които идват насам през пазара.