— Значи опасността премина? — попита Анакин.
Оби Уан Кеноби замислено се потърка по бузата. Очакваното нападение срещу магистрат Аргенте не се бе състояло през нощта, нито пък по време на придвижването му насам, към конферентния център. А сега, когато на сцената се появяваха и представителите на миньорската гилдия, конспираторите бяха изпуснали и последната си възможност да ударят. Поне до приключването на преговорите.
— Поне засега — отвърна Оби Уан. — Но все пак бъди нащрек.
Аргенте и хората му стигнаха до горния край на дългото стълбище и Оби Уан сведе глава в поздрав. Групата го подмина бързо, без да отговори на поздрава му, и изчезна в сградата. Като потисна надигащото се негодувание, Оби Уан насочи вниманието си към Кбаот и Лорана, които в този момент започваха да се изкачват по стълбището. Забеляза, че Лорана изглежда леко пребледняла, а в стъпките й личеше несигурност. Лицето й обаче изразяваше решителност и когато двамата стигнаха до горния край на стълбището, тя му се усмихна с едва прикрито неудобство.
— Учителю Кеноби — каза тя и му кимна, — така и нямах възможност да ви се отблагодаря подобаващо за онова, което двамата с ученик Анакин сторихте за мен вчера.
— А и не сега е моментът да го правиш — сряза я Кбаот. Въпреки това в очите му се четеше едва забележима нотка на благоразположение, когато погледите на двамата рицари джедаи се срещнаха. — Опасността все още не е отминала нито за самите преговарящи, нито за техните преговори. Остани тук с учителя Кеноби и се оглеждай за познати физиономии в тълпата.
— Слушам, учителю Кбаот — сведе глава Лорана.
Кбаот кимна още веднъж на Оби Уан и след това закрачи припряно през вратата, оставяйки двамата сами.
— Как се чувстваш? — попита Оби Уан.
— Много по-добре, благодаря ви. В действителност обаче не мисля, че ще мога да бъда особено полезна тук — добави тя и се обърна към пазара, който се простираше пред очите им. — Успях да зърна едва трима от съзаклятниците.
— Това значи, че си виждала с трима повече, отколкото повечето от нас. Разбира се, без да броим онези, които вече се намират в плен.
— Може би залавянето им е подплашило останалите и са се разбягали?
— Възможно е да ги е накарало да преосмислят нападението с ракета. Но едва ли ще се откажат и ще вдигнат ръце ей така. На мен ми изглеждат доста обсебени от мисълта, че Корпоративният алианс се опитва да отмъкне богатствата на планетата им. А когато е обсебен от нещо, човек престава да се вслушва в гласа на разума. Натрупаният гняв и инерция ще ги мотивират да доведат тази борба докрай.
Лорана поклати глава.
— Боя се, че не мога да разбера този начин на мислене…
— Трябва да се научиш да го разбираш. Обсебен от нещо може да се окаже и най-стабилният човек, и то поради най-благородни мотиви — той махна с ръка. — Но все пак, при положение че на тази врата пазим двамата с теб, а на другата са Анакин и Риске, докато същевременно небето над нас, и мястото непрекъснато се наблюдава от местната полиция и от силите за сигурност на Корпоративния алианс, едва ли има за какво да се притесняваме. Със сигурност ще успеем да спрем всичко, което са намислили да хвърлят по нас.
— Надявам се, че сте прав — промълви Лорана несигурно. — В противен случай учителят Кбаот няма да ни остави да разберем как е завършило всичко.
Седнал на балкона в хотелската си стая, Дориана наблюдаваше събитията долу със самодоволна усмивка. Играчите се бяха събрали и бе време представлението да започне. Той вдигна предавателя си и като го включи, въведе необходимия код за активиране. След това го остави настрана и се настани удобно, за да наблюдава събитията.
Независимо че се бе присегнала нащрек със Силата, Лорана разбра, че нещо се случва, едва когато в далечния ляв край на пазара настъпи някакво раздвижване. В един миг тълпата от купувачи започна да се отдръпва от един павилион.
— Нещо става — каза тя и посочи нататък.
Едва бе изрекла това, когато павилионът внезапно избухна с ослепителен блясък, последван от гъст дим.
— Внимавай! — извика Оби Уан.
Зад гърба си Лорана чу познатото съскане, когато той включи лазерния си меч. Тя също измъкна своя и го активира, като през цялото време се опитваше да види нещо през увеличаващата се димна завеса. Доколкото можеше да забележи, нищо друго не се случваше там.
— Отдясно! — изведнъж извика Оби Уан.
Лорана насочи поглед към другия край на пазара. И за свой ужас забеляза как някакъв сребърен цилиндър се промъкваше през един павилион, летейки на не повече от метър над паважа.