Идваше право към тях.
— Поемам го — тя бързо скочи напред, за да пресрещне цилиндъра, заемайки отбранителна позиция с лазерния си меч.
Защитната техника срещу нападение по въздух бе упражнение, което Кбаот бе набивал в главата й в продължение на дълги и изтощителни часове. Зад гърба си тя усети как Оби Уан бързо се премести вдясно и зае позиция, с която да й оказва подкрепа. Тя успокои дишането си и фиксира поглед в приближаващата ракета, като се опитваше да не мисли какво ще се случи, ако с удара си случайно детонираше бойната глава.
Миг преди ракетата да стигне до нея обаче, предницата й ненадейно се разцепи и от там избухна гъст заслепителен облак, докато в същото време мътна струя от черна течност се изстреля право към лицето й.
Лорана здраво стисна очи и инстинктивно отскочи настрана. Докато падаше, усети как ракетата преминава покрай тялото й. Тя удари с меча си през гъстия дим с всички сили, опитвайки се на сляпо да определи посоката. Но тъй като бе изгубила равновесие, още докато лазерният й меч разцепваше гъстия въздух, разбра, че е замахнала твърде късно. Някъде зад гърба си чу жуженето от меча на Оби Уан, който явно също правеше опити да удари преминаващия цилиндър. В същия миг обаче ревът на ракетата се промени от задействането на свежи дюзи. Лорана усети горещината от отходните газове край себе си и разбра, че той също не бе успял да засегне ракетата.
— Бързо! — извика Оби Уан.
Една ръка я грабна за рамото и в следващия миг двамата вече тичаха през горещината и разсейващия се пушек от въздушната струя на дюзите. Лорана премига и се насили да отвори очи, пренебрегвайки паренето от черната течност, която я бе опръскала. Успя да зърне как ракетата се хвърля напред-назад по широкия централен коридор. Далеч в дъното видя Анакин и Риске, които тичаха насам от другата врата. В ръката си Анакин стискаше включен лазерен меч, а Риске беше насочил бластер напред и стреляше безуспешно. Като пусна рамото на Лорана, Оби Уан заключи меча си в активно положение и го запрати към ракетата.
Ала в мига, когато въртящото се зелено острие достигаше дюзите й, ракетата внезапно се гмурна надолу и направи рязък завой вляво. Лорана усети как Оби Уан се протяга със Силата, за да даде нова насока на меча си. Но в същия миг разбра, че опитът му ще закъснее.
Което означаваше, че им остава само една последна възможност. Тя стисна очи, присегна се напред със Силата и насочи цялото си съзнание към своя учител. „Учителю Кбаот! — изпрати тя мисловно съобщение към залата зад парадния свод. — Опасност! Опасност! Опасност!“
В този миг ракетата се шмугна през арката, а Лорана хукна с всички останали по коридора след нея. Успя да настигне Оби Уан в мига, когато той пресичаше оставения от ракетата отвор, и го премина заедно с него. А като пристъпи вътре, пред очите й се разкри поразителна гледка.
Насядали в двата противоположни края на масата, представителите на миньорската гилдия и на Корпоративния алианс се бяха извърнали в столовете си и се взираха със смесица от смайване, удивление и смущение в ракетата, която бе нарушила формалните им дебати. По средата между тях, полуизправен в собствения си стол, Кбаот бе протегнал ръка с дланта право напред срещу ракетата. От очите му сякаш излизаха искри.
Самата ракета обаче вече не се движеше. Висеше замръзнала във въздуха насред стаята между парадния свод и масата за преговори, а форсажните й камери безпомощно бълваха огън назад, неспособни да преодолеят желязната хватка на Кбаот със Силата.
— Запазете спокойствие! — извиси глас джедаят. От думите му лъхаха власт и авторитетност. — Значи определени сили си въобразяват, че знаят по-добре кое е най-доброто и най-справедливото за Барлок, така ли? Че ако нищожното им покушение постигне успех, те ще излязат крайните победители? Че аргументите на насилието превъзхождат авторитета на правосъдието?
Дюзите се изкашляха за последен път и замряха, а ракетата продължи да виси на същото място във въздуха.
— Благодаря ви, учителю Кбаот! — каза Оби Уан и се запъти към обезвредения цилиндър.
— Задръжте малко, учителю Кеноби — заповяда му Кбаот остро. После бавно изгледа седящите от двете му страни и продължи: — Ето как изглеждат аргументите на нашите нападатели, магистрат Аргенте и попечител Гилфроме. А какво смятате вие?
Аргенте пръв успя да възвърне гласа си.
— Не, разбира се, че не — каза той с треперещ глас. Очите му все още не можеха да се откъснат от ракетата, която преди минута едва не бе отнела живота на всички в залата.