— Това няма да представлява никаква трудност, господарю мой — увери го Дориана. — Палпатин е толкова увлечен в многобройните си други задължения, че с благодарност ще приеме предложението ми да поема тази отговорност на моите плещи.
— Отлично! — похвали го Сидиъс. — Справяш се добре, приятелю мой. Свържи се с мен, когато пристигнеш на Корускант, за да обсъдим последните подробности.
Образът изчезна и Дориана прекъсна връзката. Някой друг, разсъди той, дори и сит като лорд Тиранъс, сигурно щеше да елиминира Кбаот с пряко нападение. Сигурно щеше да прибегне до атентат и щеше да използва далеч по-могъщо оръжие, отколкото си избират по-талантливите конспиратори.
Ала както бе посочил и самият Сидиъс, Дориана беше много по-проницателен. В крайна сметка защо да премахва един толкова влиятелен и проблемен джедай, като Хоръс Кбаот, след като можеше да го използва, за да увлече след себе си още много други джедаи на борда на „Изходящ полет“? И по този начин щеше да се отърве не от един, а от мнозина джедаи наведнъж.
Като се усмихваше на проникновеността си, Кинман Дориана започна да прибира холопроектора си. Хоръс Кбаот, учител джедай и потенциална заплаха за гениалния план на Дарт Сидиъс за бъдещето на Републиката, вече бе мъртъв.
Просто самият той все още не го знаеше.
Работният ден в центъра за подготовка беше дълъг и уморителен — още една дата от безкрайната върволица еднообразни денонощия, точещи се сякаш още от зората на времето. Час Улиър отвори вратата на апартамента си и докато престъпваше прага, се чудеше дали всичко това някога ще свърши.
Едва завършил училище, го бяха потърсили представители на проекта „Изходящ полет“ и с наивното въодушевление и оптимизъм на младостта той незабавно се бе записал като доброволец. Сега обаче, след целите тези две години, изпълнени с все по-мудни приготовления и все по-продължителни отлагания, привлекателният блясък на начинанието бе започнал да угасва. Последният слух сега гласеше, че Комисията по целесъобразността към Сената е решила да задраска всички семейства от предстоящото пътуване. Така „Изходящ полет“ окончателно щеше да се превърне в една съвсем обикновена военна разузнавателна мисия.
Което, разбира се, щеше окончателно да съсипе единствения чар на целия проект. Но пък и защо ли да се чуди човек? Какво ли им разбираха главите на корумпираните бюрократи в Корускант от такива тривиални неща, като увековечаваща слава или дългосрочна визия за развитието на Републиката?
Електронните табла в общата стая бяха изключени. Докато ги пускаше, той забеляза сребристата светлина, която се процеждаше изпод вратите на двете спални помещения. Значи най-малко двама от тримата му съквартиранти си бяха вкъщи. Плановиците на проекта съзнателно бяха решили още отсега да наблъскат доброволците в тесни апартаментчета, за да симулират ограниченото пространство на каютите на шестте крайцера, от които щеше да се състои мисията на „Изходящ полет“. Някои кандидати, предимно от рехаво населените светове на Средния ръб, не бяха смогнали да се приспособят към липсата на уединение и бяха напуснали. Улиър обаче не беше изпитвал особени проблеми в това отношение.
Макар че, помисли си той, ако действително се окажеше, че Сенатът е решил да се отърве от всички семейства на борда, най-вероятно доброволците като него щяха да получат доста по-просторни каюти.
Той тъкмо разглеждаше килерчето с провизии, опитвайки се да реши какво да си вземе за вечеря, когато една от вратите зад гърба му се отвори.
— Ей, Час! — поздрави го Брейс Таркоса. — Разбра ли новината?
Улиър поклати глава отрицателно.
— Цял ден стоях затворен на К–5 и се мъчех да оправя един тръбопровод за гориво — каза той и се обърна. — Нека позная. Този път Сенатът е решил да ни закрие окончателно?
— Позна, ама тъкмо наопаки — каза Таркоса и се ухили широко. Беше здравеняк, с две години по-голям от Улиър и май сред стотината доброволци, които първи се бяха записали за този проект. — Не само че не ни закриват, но и са решили да възстановят пълното ни финансиране. Освен това са дали зелена светлина за окончателните монтажи по крайцерите. И за капак на всичко са се отметнали от решението да изтеглят семействата от мисията.
Улиър го зяпна невярващо.
— Майтапиш се — каза той. — Да не би някой на Корускант да е ял развалени мекотели за обяд и да е почнал да чува гласове?
Таркоса поклати глава отрицателно.
— Според слуховете всичко това е дело на джедай Кбаот. Върнал се е на бял кон от някаква парламентьорска мисия преди два дни, която е придала такъв импулс на авторитета му, че за нула време е успял да прокара цялото нещо през всички сенатски комисии — включително Комисията по целесъобразността — с тези думи Таркоса вдигна пръст. — А, и още нещо. По всичко личи, че ще си имаме още няколко джедаи на борда.