— Вашата коя е? — запита Марис.
— Осмата — отговори Траун. — Всъщност моето положение е малко по-различно от положението на много други воини. На мен ми е даден статут на „опитно природен“ към фамилията. Когато те се уволнят от армията, рангът на повечето военни автоматично се прекратява. Моят статут обаче крие в себе си възможността в крайна сметка да бъда избран за достоен и да ме усвоят във фамилията завинаги. Има вероятност дори да бъда удостоен със званието „почетно резервиран“, което ще позволи на всички мои потомци и кръвни роднини също да бъдат усвоени в осмата фамилия.
— Звучи доста сложничко — отбеляза Кардас.
— Звучи добре обмислено — възрази му Марис. — Някои от тези взаимоотношения биха били доста полезни за Републиката, вместо вечно да се придържаме към пряката кръвна линия или да връчваме високите постове на онези, които наддават най-високо.
— Ъхъ — измънка Кардас уклончиво. Не му беше сега времето да влизат в дискусии за политическия живот на Републиката. — А вие споменахте, че има девет такива управляващи фамилии?
— В момента има девет — отговори Траун. — Броят им варира съобразно с различни промени и събития, които настъпват в политическия живот. В някои епохи с течение на вековете сме стигали до дванайсет фамилии, а в други броят им е спадал до не повече от три.
Тримата стигнаха до залата за приеми и откриха, че тя вече е подготвена за новата церемония по посрещането на госта. Драпериите от стените и тавана сега бяха напълно различни от драпериите при пристигането на аристокра Чаформбинтрано. За окото на Кардас сегашната украса изглеждаше доста по-семпла. Вероятно дори най-висшите военни офицери не разполагаха с толкова висок ранг, колкото се полагаше на далечните роднини на някоя от управляващите фамилии.
— Церемонията ще бъде значително по-кратка и съвсем не толкова формална, колкото предишната — обясни Траун и с жест ги подкани да застанат от двете му страни, но на две крачки зад него. — Би трябвало сега вече да можете да проследите какво се казва — с тези думи той сякаш се поколеба за нещо, а после ги дари с лека усмивка и добави: — Също така появата на адмирала вероятно ще ви изненада малко. След края на церемонията бих искал да науча какви са били първите ви впечатления.
Той се обърна към вратата и кимна на един от воините край нея. Последва мелодичен камбанен звън, който напомни на Кардас за звука от воден карильон, и вратата се отвори с плъзгане. През нея първи пристъпиха четирима облечени в черно чиски войници и веднага се разделиха на две групи, осигурявайки проход помежду си. Като се чудеше какво ли има предвид с предупреждението, че ще се изненадат от появата на госта, Кардас се изпъна, доколкото можеше в поза мирно. Миг по-късно на прага се появи стройна и висока фигура на синьокожа жена. Само че вместо в обичайната черна униформа беше облечена от глава до пети в ослепително бели дрехи.
Кардас премига изненадан, докато тя минаваше покрай своя ескорт към средата на залата за приеми. Всеки един чиски воин, когото той бе виждал до този момент, носеше една и съща неизменно черна униформа. Изключение правеха само фамилните телохранители, които бяха дошли да съпровождат аристокра Чаформбинтрано. Дали разликата в облеклото й не се дължеше на факта, че е свързана с отбранителната флота, а не със завоевателната?
Адмиралът пристъпи до средата на стаята и се спря.
— В името на всички, които служат на чисите, ви приветствам, адмирал Аралани! — изрече Траун с напевен глас и направи една крачка към нея.
— Приемам приветствията ви и на свой ред ви поздравявам, командир Миттраунуруодо! — отговори адмиралът. Думите й бяха насочени към Траун, но Кардас забеляза как очите й не се отделяха от двамата корелианци зад него. — Обезпечавате ли моята лична безопасност, както и безопасността на моя екипаж?
— Обезпечавам вашата безопасност с живота си и с живота на служещите под мое ръководство — каза Траун и сведе ниско глава. — Заповядайте тук с мир и с доверие.
Аралани на свой ред се поклони.
— Кои са ония, които са застанали зад вас? — запита тя и в гласа й се долови лека промяна.
С това очевидно формалната церемония бе приключила.
— Посетители от далечен свят — отговори Траун, като се обърна леко и ги покани с жест да пристъпят до него. — Кардас и Фераси, позволете ми да ви представя адмирал Аралани.
— За нас е чест, адмирале — каза Кардас на чеунх, като се опита да наподоби поклона, който бе направил преди малко Траун.