— Мога да се оправя и без ваша помощ — каза Аралани. От тона на гласа й на Кардас му се стори, че тя всъщност предпочита да се справи без помощта на Траун. — Само се погрижете тук да има совалка, която да ме върне на моя кораб, когато приключа — тя отправи остър поглед към брата на Траун. — А и смятам, че ще е разумно синдик Миттрассафис да остане тук, за да ми помага. С негово съгласие и позволение, разбира се.
— Нямам възражения — увери я Миттрассафис.
Кардас остана с впечатлението, че на лицето му за миг се прокрадна някакво притеснение.
— В такъв случай ще очаквам с нетърпение да разговаряме по-късно — каза Траун. После хвърли поглед към Кардас и кимна към вратата.
Едва когато изминаха цели двайсет метра надолу по коридора, Кардас се осмели да проговори.
— В действителност нямате административни задачи, които изискват присъствието ви, нали? — попита той с приглушен глас. — Просто искахте да се отървете от адмирала за известно време.
— Дръзко обвинение — каза Траун меко. — Ще разколебаете високото мнение, което си е изградила за мен Фераси.
„Фераси?!“ Кардас бързо се извърна назад и едва сега забеляза, че и Марис ги бе последвала по коридора.
— Аа, здрасти… — обърка се той.
— Мисля, че не схващаш основната идея, Джори — каза тя. — Командир Траун не се е опитвал да се отърве от адмирала. Той просто я подведе сама да вземе решение да остане в залата.
— Какво ви навежда на това заключение? — запита Траун.
— Фактът, че сега за първи път чувам как Рак бил прекарал цели седмици тук, за да съставя каталог на съкровищата. Той със сигурност щеше да ми спомене за нещо такова.
— Но пък и не го отрече — отбеляза Траун.
— Понеже не разбираше тази част от разговора. Тя бе на чеунх — включи се най-после Кардас. — А той не говори чеунх.
— Отлично! — кимна Траун одобрително. — И за двама ви.
— Тогава какво всъщност се случва? — запита Марис объркана.
Тримата свиха зад един ъгъл и Траун внезапно ускори крачка.
— Получих сведения за още едно вагаарско нападение. Този път в развитие — каза той. — Смятам да отида и да хвърля един поглед.
— Колко далеч е? — поинтересува се Кардас. — Искам да кажа, залата със скъпоценности не е чак толкова голяма, за да задържи вниманието на адмирала прекалено дълго.
— На около шест стандартни часа от нас. Пък аз, така или иначе, очаквам след завръщането ни да чуя от адмирал Аралани укорителна тирада, и то при положение че тя реши да забави отпътуването си толкова дълго. Засега обаче ме интересува единствено да знам, че вниманието й е достатъчно ангажирано, за да успеем да се измъкнем незабелязано.
Кардас усети как стомахът го присвива.
— Май не смятате само да наблюдавате нападението, така ли?
— Целта на разходката ни е да направим анализ на ситуацията — отговори Траун с равен глас. — А ако на място преценя, че съществува разумна възможност да отстраним тази заплаха от лицето на Чиското господство… — той остави изречението недовършено, но никой от двамата не се съмняваше какво имаше предвид. Намерението му бе да нападне.
А от начина, по който бе измъкнал Кардас от залата със съкровищата, ставаше пределно ясно, че очаква и езиковият му преподавател да го придружи на експедицията.
Кардас си пое дълбоко дъх. През последния месец се бе нагледал отблизо на предостатъчно космически битки и челният сблъсък с една напълно въоръжена пиратска хайка на вагаарите не му се струваше привлекателна перспектива. Може би все още съществуваше възможност вежливо да откаже.
— Сигурен съм, че ще постъпите абсолютно правилно — започна той дипломатично, — и ви пожелавам успех и…
— Може ли аз да дойда с вас? — прекъсна го Марис изневиделица.
Кардас я изгледа озадачено. В очите й долови остър блясък, който съдържаше някакво предупреждение.
— Може би ще е добре да имате свидетел на борда — продължи тя. — Особено такъв, който няма никаква връзка с управляващите фамилии…
— Съгласен съм — каза Траун. — Тъкмо затова вземам Кардас с мен.
Кардас премига объркано. Край с надеждите за вежлив отказ.
— Командире, оценявам предложението ви…
— А още по-добре би било да имате двама свидетели — отново го прекъсна Марис.
— …всъщност много по-уместно ще е да повикате Кенто вместо мен или Марис — опита пак Кардас. — Именно той…
— На теория да — съгласи се Траун, като очите му все още не се откъсваха от Марис. — Но независимо колко добре се планира и се провежда, една битка неизменно крие своите рискове.