— …той харесва подобни вълнения…
— Това се отнася и за летенето с Рак — възрази Марис. — Готова съм да поема тези рискове.
— …и бих могъл да отида до залата със съкровищата и да го повикам…
— Но не знам дали аз съм готов — продължи Траун със същия тон. — Ако се случи да пострадате или да загинете, не бих искал тъкмо аз да сервирам новината на вашия капитан.
— Ако ще бъдем заедно на мостика, тогава няма да ви се наложи — отбеляза Марис. — Ако умра аз, значи най-вероятно и вие също ще умрете. Тогава някой друг ще трябва да се нагърби с тази неприятна задача — с тези думи тя посочи Кардас с палец. — Пък и Джори явно никак не му се иска да идва с нас. Той ще може да свърши това.
— Забравете — изведнъж каза Кардас, взел внезапно решение. Вече бе виждал бойните способности на Траун, а и като познаваше темперамента на Кенто, везните внезапно се наклониха в другата посока. — Ако Марис идва, аз също ще дойда.
— Вашето доверие е чест за мен — каза Траун в мига, когато тримата стигнаха до совалката. — Добре тогава, елате. Нека бойната фортуна да се усмихне на старанията ни.
11.
— Една минута до излизането — докладва кормчията.
— Разбрано — потвърди Траун. — Всички бойци в пълна готовност!
Застанал зад гърба на неговия стол, Кардас хвърли крадешком поглед към Марис. Над бялата якичка на вакуумния костюм лицето й изглеждаше доста пребледняло. Очите й обаче бяха изпълнени с решителност, а челюстите — здраво стиснати. Вероятно нямаше търпение да стане свидетел как Траун проявява своето благородство и достойнство, помисли си той горчиво. Да види как командирът още повече ще се издигне във и без това захласнатите й в него очи. Жени!
Ами тогава какво въобще правеше тук самият той?
— Ако сведенията ни са прецизни, ще се озовем на сравнително безопасно разстояние от разгарящата се битка — каза Траун и погледът му се спусна към шлемовете, които двамата стискаха в ръка. — Въпреки това няма да е зле, ако все пак си поставите шлемовете.
— Можем да си ги сложим достатъчно бързо, ако се наложи — увери го Марис.
Траун се поколеба, но после кимна утвърдително.
— Много добре. Тогава бъдете готови — и той отново извъртя глава напред.
Кардас впери поглед в обратния брояч и усети, че устата му е изсъхнала неприятно. Когато броячът стигна до нулата, от пъстрото хиперпространство се появиха линиите на звездите и след това се свиха до точки.
В следващия миг през илюминаторите Кардас видя най-поразителната гледка, на която някога бе присъствал.
Това не бе обикновен пиратски набег, какъвто си представяше той, с три-четири вагаарски мародери, обградили някой беззащитен търговски кораб или звезден лайнер. Нищо подобно. Разпръснати навсякъде пред очите им на фона на огромна и обвита в облаци синьо-зелена планета, най-малко двеста различни по вид и размер кораба бяха вкопчени в яростна битка. Някои летяха в строй по два-три и нанасяха спорадични удари, докато други стояха на едно място на по-големи групи и си разменяха безпощадни залпове от торпеда и лазерен огън. В далечината Кардас успя да различи премигващите светлинки на още най-малко стотина кораба, скътани в сянката на планетата, които очакваха заповед да се включат в битката.
А насред безмилостното сражение във вакуума се носеха остатъците и мъртвите корпуси на най-малко още двайсетина разбити кораба, както и много трупове на същества от непозната раса.
Това не беше пиратски набег. Беше си истинска война.
— Любопитно — отбеляза Траун. — Изглежда, съм изчислил неправилно…
— Сериозно ли? — продума Кардас. Гласът му прозвуча като храчка на земноводно животно. Той искаше да откъсне очи от ужасяващата касапница пред тях, но откри, че не може. — Дайте да се омитаме от тук, преди някой да ни е мярнал.
— О, не, не ме разбрахте — каза Траун. — Аз знаех, че битката ще е с такива размери. Онова, което не съм изчислил обаче, е истинската природа на вагаарите — и той посочи с пръст през прозрачната стомана на илюминаторите. — Виждате ли онези, другите съдове?
— Които чакат ред да се гмурнат в битката?
— Те са тук не за да воюват — поправи го Траун. — Това са цивилни.
— Цивилни? — Кардас се втренчи в отдалечените точки пред тях. — Откъде знаете?
— От начина, по който са строени в отбранителна позиция, и от трите военни съда, които са ги обградили, за да ги защитават — обясни Траун. — Грешката, за която говорех, се състои в следното: Оказва се, че вагаарите не са просто могъща и добре организирана пиратска банда. Всъщност те са изцяло номадска раса.