— А това проблем ли е? — попита Марис.
На Кардас му направи впечатление, че тя наблюдава цялата тази панорама с някакво ужасяващо спокойствие и едва доловимо възмущение. Почти с толкова хладнокръвие, колкото бе проявила при гледката на мъртвите тела на пиратския кораб преди няколко дни.
— И то изключително голям — отговори й Траун с мрачен глас. — Този факт на свой ред подсказва, че всичките им строителни, поддържащи и ремонтни системи са подвижни.
— Което значи…? — все още не разбираше Кардас.
— Което значи, че няма никакъв смисъл да пленяваме някой техен кораб, за да използваме навигационната му система да открием местоположението на родната им планета — обясни търпеливо Траун. — Защото родна планета просто няма — и той посочи с ръка към разгарящата се битка и продължи: — А ако не успеем да ликвидираме всичките им военни кораби с един удар, те просто ще изчезнат някъде в междукосмическото пространство и ще се прегрупират.
Кардас погледна към Марис и усети как го обля нова вълна на високо напрежение. Едва с шепа кораби на разположение, а през ума му се въртят мисли да затрие с един удар цялата тази военна машина?
— Ъъ, командире…
— Успокойте се, Кардас — каза му Траун кротко. — Не възнамерявам да ги унищожавам тук и сега. А, ето това е наистина интересно! — добави той и изведнъж посочи към суматохата. — Онези, двата повредени бранителя, които се опитват да се измъкнат от битката. Виждате ли ги?
— Не — Кардас се взря в бъркотията пред тях. Въпреки старанието си не можеше да различи която и да е част от баталната сцена да се отличаваше от другите.
— Ето там — каза Марис. Като го дръпна по-близо до себе си, тя протегна ръка пред лицето му и посочи в далечината. — Онези два кораба в щирбордовия квадрант. По петите им ги гонят тройка изтребители.
— А, да — каза Кардас, когато най-после забеляза за кого говорят. — Какво за тях?
— Защо не са скочили още в хиперпространството? — попита Траун. — И двигателите, и хипердвигателите им си изглеждат наред.
— Може би смятат, че ще е позорно да избягат по такъв начин от родния си свят — предположи Марис.
— Тогава защо изобщо бягат? — запита Кардас и несъзнателно сбърчи чело, опитвайки се да разбере какво ставаше. Изтребителите се приближаваха все по-близо до тях, а бегълците вече бяха достатъчно далеч от гравитационното поле на планетата, за да могат да преминат на светлинна скорост. Не беше ясно какво печелеха от това забавяне.
— Кардас е прав — похвали го Траун. — Чудя се… А, ето!
Внезапно с проблясък на лъжливо движение първият от двата кораба се прехвърли в хиперпространството. Миг по-късно вторият също премига и изчезна.
— Не ми е ясно — призна Кардас и се начумери, като видя как преследващите изтребители направиха плавен завой и се запътиха към разгара на битката. — За какво чакаха толкова дълго? За разрешително?
— В един смисъл да — каза Траун. — Разрешително от законите на физиката.
— Но те вече се бяха освободили от гравитационното поле на планетата…
— На планетата да — каза Траун. — Но не и на вагаарите.
Той погледна нагоре и двамата видяха в очите му игриво пламъче.
— Изглежда, вагаарите са намерили начин да си създават свое собствено гравитационно поле.
Кардас се оцъкли от изумление:
— Дори не мога да си представя как би станало това технически!
— По този въпрос се говори на теория вече дълги години — вметна Марис със замислен тон. — Помня, че още в училище си приказвахме за такива изобретения. Но всички знаят, че за нещо подобно ще имаш нужда от прекалено много енергия и твърде голям генератор. Просто практически не е възможно.
— Ами, изглежда, вагаарите някак си са успели да разрешат и двата проблема — отбеляза Траун.
Кардас му хвърли кос поглед. В гласа и изражението на командира имаше нещо, което изобщо не му се нравеше. Той запита предпазливо:
— И това означава какво за нас?
Траун посочи през илюминаторните прозорци:
— Очевидно вагаарите използват това изобретение, за да предотвратяват бягството на своята плячка до момента, когато са готови да я опустошат. А на мен ми се струва, че съм способен да намеря по-добра употреба на подобно устройство.
Кардас усети как стомахът го присвива още повече.
— Аа, не! Не, не, не! Не можете… — заекна той.
— А защо не? — възрази Траун, докато очите му методично продължаваха да обхождат баталната сцена надлъж и нашир. — В момента основното им внимание е ангажирано с други неща. Каквито и защити да са поставили около гравитационните си проектори, те ще са подготвени единствено срещу евентуални атаки от страна на жертвите им.