И тъкмо тогава, докато светлината на далечното слънце облизваше корпусите на двата военни кораба, Кардас забеляза нещо, на което не бе обърнал внимание до този момент.
— Ей, вижте — извика той и посочи с пръст, — тези имат на корпуса си същите онези мехури, които видяхме на кораба със съкровищата!
— Дайте ми едър план — нареди Траун и очите му се свиха.
На главния монитор пред очите им изчезна текущата оперативна информация и се замени с мъгляв телескопичен изглед на един от корпусите, осеян с балони. Кардас усети как гръклянът му внезапно се свива. Някъде зад себе си чу как Марис внезапно си поема дъх.
— О, не! — прошепна тя.
Мехурите не бяха наблюдателници, както бе предположил Кенто преди няколко седмици. Не представляваха и навигационни сензори.
Това бяха затворнически килии. Във всеки от наредените по корпуса мехури се виждаше някакво живо същество от същата раса, от която бяха разчленените тела, носещи се свободно из пространството между воюващите кораби. Някои от пленниците се бяха прилепили към задната стена на мехурите си, други седяха или лежаха свити с гръб към прозрачната пластмаса, а трети стояха изправени и втрещено се взираха в разгарящата се битка с изпразнен от надежда поглед.
Докато Кардас ги наблюдаваше слисан, една заблудена ракета избухна някъде в близост до зрителния обсег на техния телескоп. Когато блясъкът и отломките се разнесоха встрани, той видя как три от мехурите по корпуса се бяха пръснали, а техните обитатели се носеха из вакуума на парцали от неузнаваема разкъсана плът. Металът на корпуса в задната част на всеки от спуканите мехури изглеждаше леко нагънат, но здрав.
— Живи щитове — промърмори Траун, а на Кардас му се стори, че досега не бе чувал в гласа му толкова мрак и мраз.
— Могат ли щурмовиците ви да хвърлят вашите конърски мрежи — запита Кардас обнадежден, — онези, които използвахте срещу нас?
— Все още са прекалено далеч — отговори Траун. — Пък и освен това шоковите мрежи едва ли ще са особено полезни срещу толкова огромни кораби, и то такива, при които цялата електроника е изолирана в множество независими отделения.
— А не може ли да стрелят между мехурите? — опита Марис, а гласът й вече започваше да трепери леко. — Има достатъчно място. Не може ли да удрят по корпуса, без да засягат затворниците?
— Не и от това голямо разстояние — обясни Траун. — Съжалявам.
— Тогава трябва да ги отзовете! — настоя Марис. — Ако продължат да стрелят така, само ще избиват невинни същества.
— Тези същества са вече мъртви — каза Траун с внезапна острота в гласа.
Марис се сепна от неочакваната проява на гняв.
— Обаче…
— Моля ви! — прекъсна я Траун и вдигна ръка. Гласът му бе възвърнал спокойствието си, но някъде отдолу се прокрадваха къкрещи признаци на стаена ярост. — Разберете реалността на положението. Вагаарите вече са ги убили, всичките. Ако не в тази битка, то в следващите. Няма нищо, с което бихме могли да им помогнем. Единствената ни възможност е да насочим всичките си сили и ресурси към окончателното премахване на вагаарите. Така ще можем да дадем шанс на други раси да живеят.
Кардас си пое дълбоко въздух.
— Прав е, Марис — той пое дланта й.
Раздразнена, тя се отдръпна и се извърна настрани. Кардас погледна към Траун, но той бе насочил цялото си внимание към приближаващите вагаарски военни кораби и шестте чиски щурмовика, които бяха застанали на пътя им.
— Първи абордажен отряд докладва, че всички вагаари на обекта са унищожени — обади се някой от екипажа. — Старши Ялавикема съобщава, че са намерени приборите за свиване на проектора и в момента той се подготвя за транспортиране. Втори абордажен отряд им помага.
— Наредете на първи абордажен отряд да отиде да помага — заповяда Траун и като се обърна към Кардас, добави по-тихо: — Мислех, че ще разполагат с някаква система за експедитивно разпъване на цялата тази техника. Просто не е в стила на вагаарите да се мотаят на едно и също място в продължение на часове и да монтират гравитационните си проектори пред очите на потенциалните си жертви — той погледна към бойните кораби на вагаарите, които вече се бяха завъртели напълно около оста си, и стисна устни: — Всички в готовност за обстрел на бойните съдове!
Кардас погледна към Марис, но тя бе обърнала гръб към тях. Раменете й бяха изгърбени сковано под материята на вакуумния костюм.