— Оръжията са готови.
— При моя заповед огън с всички торпедни установки — каза Траун. Очите му проблеснаха към Марис за един кратък миг и той добави: — И наредете на щурмовиците да изхвърлят шоковите мрежи към мостиците и командните сектори на бойните кораби веднага щом имат и най-минимална видимост.
— Разбрано.
— Огън с торпедата! — заповяда Траун. — Старши Ялавикема, остават ви две минути.
— Старши Ялавикема потвърждава. Според изчисленията му проекторът ще може да бъде сгънат в срок — отговори нечий глас от предавателя.
В далечината пред тях започнаха да проблясват множество пламъчета, когато чиските торпеда удряха по вражеските съдове…
— Шлемове! — извика някой.
Кардас реагира импулсивно, като грабна шлема си и го нахлузи на главата си. С периферното зрение видя, че и всички останали на мостика правят същото. Той заключи шлема за яката си и веднага погледна през илюминаторните прозорци, откъдето идваше заплахата. Преди обаче да види каквото и да е, целият кораб се разтърси от внезапен удар. Със силен взрив от огън и блясък целият бакбордов сектор на прозорците се пръсна на парчета.
В следващия миг Кардас усети как от другата страна на палубата със силен шум се затварят херметическите врати. За частица от секундата той чу воя на предупредителния сигнал за тревога, преди внезапната декомпресия да изсмуче проводящата среда. Кардас премига, за да се отърве от тъмните пурпурни петна от блясъка, и се опита да се огледа. На палубата цареше пълен хаос. Навсякъде около него все още се носеха отломки от взрива.
Той се взря към другия край на палубата и изтръпна. Тъкмо от това се боеше. Тримата чиси, които бяха стояли най-близо до взрива, лежаха със сгърчени и усукани тела на пода. Много други членове на екипажа също бяха изхвърлени от столовете им, но повечето поне мърдаха. Тук-там можеше да види как някои от тях се бореха с разкъсвания в костюмите си или с пукнатини в шлемовете, като сами или с чужда помощ се мъчеха спешно да се облепят и да се обезопасят. Командните табла в близост до мястото на взрива се бяха превърнали в обезобразени и разпокъсани купчини от усукан метал и висящи кабели. Всички други табла изглеждаха безмълвни.
Той все още оглеждаше повредите, когато край него внезапно премина Марис, като едва не го събори на пода, и се строполи на колене близо до командния стол.
Едва тогава Кардас видя, че и Траун лежи на палубата. Светещите му очи бяха затворени, а на гърдите на вакуумния му костюм имаше цепнатина, която яростно плющеше, изпускайки въздуха му.
— Командире! — извика той, като бързо клекна на пода до Марис и затършува из джобовете си за обезопасяваща лепенка. — Лекар!
— Аз имам — каза Марис и му показа една лепенка в ръката си. После отлепи защитния слой и я притисна върху разкъсаната тъкан. За един кратък миг лепенката се изду под напора на въздушното налягане отвътре. После за огромен ужас на Кардас едното й ъгълче се разлепи. — Няма сцепление с този материал — извика Марис и трескаво се огледа. — Помогни да намерим нещо, за да я притиснем.
Кардас напрегнато започна да се оглежда, но не успя да открие нищо. После се изправи и заоглежда стените, като предполагаше, че чисите не може да не са си предвидили тук-там по някой медицински пакет. Ала тъкмо сега му беше трудно да се съсредоточи и да разгадае надписите на чеунх.
— Остави! — подвикна му Марис. До този момент тя се бе опитвала с ръце да притиска ъгълчетата на лепенката. Сега обаче, без да му мисли много, тя се наведе и легна с цялата си тежест върху гръдния му кош, притискайки цепката със стомаха си. — Намери помощ отнякъде — нареди тя и обви тялото на Траун плътно с ръце, за да се задържи притисната към него. — Бързо! Едва ли тази поза е твърде благотворна за раните му!
Като се отърси от обзелото го вцепенение, Кардас се обърна към вратата.
И за втори път замалко не бе съборен, когато двама чиси влетяха в стаята покрай него и се строполиха на колене от двете страни на неподвижния си командир и лежащата върху него жена.
— Приготви се да се отместиш — каза единият напрегнато, като стискаше в ръцете си огромна лепенка. — Сега!
Марис бързо се търколи настрани. Само миг след като цепката остана непокрита, чисът успя да я запечата, покривайки изцяло лепенката на Марис отпреди малко. Тя се отдръпна още малко назад и Кардас видя как от ъгълчетата на новата лепенка се издигат последните няколко тънки струйки въздух.
— Запечатването е добро — потвърди чисът.
В този момент спътникът му вече се бе приготвил. Той намушка маркуча на една подръчна кислородна бутилка във вградената клапа на якичката под шлема на Траун.