— Просто се успокой — каза му Марис утешително със смесица от сдържаност и разбиране в гласа. Явно се налагаше често да прилага това съчетание срещу изблиците на Кенто. — Разкажи ни какво се е случило.
— Тя се опита да ме обере, ето това се случи! — нервно се сопна Кенто. — Вие и двамата бяхте там. Траун лично ми обеща, че можем да си изберем част от плячката на пиратския кораб като заплащане срещу езиковите уроци. Нали така?
— Горе-долу — предпазливо отвърна Марис. — За съжаление обаче адмирал Аралани го надвишава по ранг.
— Не ми пука дори и тази да се изживява като някаква местна богиня! — изригна Кенто. — Нещата, които аз съм си избрал, са си наши! Тя нямаше никакво право да се набърква там и да ги заграбва за себе си.
— И, разбира се, ти не си си държал устата затворена — вметна тихо Кардас.
— На твое място щях да си меря приказките, хлапе — предупреди го Кенто и му хвърли изгарящ поглед. — Тук може и да се изживяваш като домашен любимец на учителя, но до цивилизацията ни чака доста дълъг път обратно.
— И какво стана с нещата, които беше събрал? — върна се на темата Марис.
— Тя наистина се канеше да заграби всичко за себе си — каза Кенто, като задържа пламтящ поглед върху Кардас още няколко секунди преди да го отмести към Марис. — За мое щастие оня, другият чис, синдикът Миттра-нещо-си-там…
— Братът на Траун — вметна Марис.
Очите на Кенто се оцъклиха от изненада.
— Сериозно?! Все едно, той реши, че първо трябва да изслуша версията на самия Траун, и затова я накара да остави всичко тук. Тогава обаче тя настоя съкровищата да бъдат поставени под „предписан печат“ или нещо подобно, каквото и да значи това.
— Значи в крайна сметка…? — поинтересува се Кардас.
— В крайна сметка всичко сега е под ключ някъде — изръмжа Кенто. — И според синдика Миттра-нещо-си-там дори и Траун няма да може да го отключи.
— Ние ще поговорим с него — обеща Марис. — Между другото името му не е синдикът Миттра-нещо-си-там, а е синдик Миттрассафис.
— Да, хубаво — каза Кенто. — Ами, хайде ходи да говориш с Траун. И докато си там, виж какво можеш да направиш да ме измъкнеш от тази дупка.
— Добре — отвърна Марис. — Хайде, Джори. Да видим дали командирът е склонен да приеме малко посетители.
Отначало часовият пред каютата на Траун не искаше дори да провери дали командирът ще иска да ги приеме. Ала Марис накрая успя да го убеди да попита и минута по-късно двамата вече стояха пред леглото му.
— Да, видях доклада на Трасс — каза Траун, когато Марис описа ситуацията. Той все още изглеждаше доста слаб, но определено бе успял да възвърне част от силите си в сравнение с последната им среща на борда на „Брулещ ястреб“. — Капитан Кенто би трябвало да се научи как да обуздава темперамента си.
— Капитан Кенто има нужда да се научи на още много неща — каза Марис унило, — но ако бъде поставян под ключ, това ни най-малко няма да му помогне да се контролира. Това никога не е вършило работа при него, няма да свърши и сега. Възможно ли е да го освободите?
— Да, ако го предупредите да не си позволява да проявява незачитане на висшите офицери от чиската флота. Или може би просто ще е по-лесно да го заключваме всеки път, когато в базата ни идва на гости някой висш офицер.
— Тази идея не е толкова лоша — съгласи се Марис. — Благодаря ви.
— Ами онези предмети от съкровището, които брат ви е поставил под ключ? — попита Кардас. — Ще е невъзможно да продължим да живеем в близост до Кенто, ако той не си ги получи обратно.
— Значи е време да започне да се учи на търпение — отговори Траун. — Ситуацията е доста сложна. Един синдик от осмата управляваща фамилия е обявил тези предмети за „запечатани“ противно на претенцията за собственост над тях, изразена от висш командващ офицер. Сами разбирате, че е невъзможно те да бъдат разпечатани, преди адмирал Аралани да се върне, за да представи своите аргументи.
— Това кога се очаква да стане? — поинтересува се Кардас.
— Когато самата тя реши. Но едва ли ще е, преди вагаарският кораб да бъде основно изследван, а системите и техниката на него — подложени на детайлен анализ. Тя ще иска да присъства на този процес.
— Но всичко това би могло да се проточи с месеци! — възрази Кардас. — Не бихме могли да останем тук толкова дълго.
— А и не можем да се върнем, без да занесем със себе си някакви стоки, с които да умилостивим нашите клиенти — допълни Марис.
— Разбирам ви — каза Траун, — но ситуацията действително е извън правомощията ми.
Зад гърба на Кардас се отвори една врата. Той се извърна, очаквайки да види някое от медицинските лица…