— Значи военният късмет най-после ти изневери, а? — произнесе синдик Миттрассафис, докато прекрачваше прага на стаята.
— Добре дошъл — поздрави го Траун и го покани с ръка. — Моля, заповядай.
— Трябва да поговорим, Траун — каза Миттрассафис и подозрително изгледа Кардас и Марис, докато се приближаваше към леглото на брат си. — Насаме!
— Не би трябвало да се притесняваш от присъствието им — увери го Траун. — Нищо от онова, което се изговори в тази стая, няма да бъде повторено навън.
— Това няма значение — каза твърдо Миттрассафис. — Имаме да обсъждаме чиски дела, които не представляват интерес за тях.
— Може би не на този етап — каза Траун. — Но за в бъдеще, кой знае?
Очите на синдик Миттрассафис се стесниха до малки цепки.
— Което значи…?
Траун поклати глава отрицателно.
— Ти си надарен в много и разнообразни отношения, братко мой — започна командирът, — но тепърва ще трябва да развиваш у себе си онази далновидност и прозорливост, които ще ти помагат да преодоляваш всевъзможните интриги и сблъсъци на политическия живот — и Траун посочи към Кардас и Марис. — На нас тук ни е предоставена уникалната възможност да се запознаем и да комуникираме с членове на една извънредно мащабна и непозната ни до този момент политическа общност. Същества, чиито възгледи и прозрения са напълно различни от нашите.
— По тази причина ли държиш да ги водиш със себе си дори и когато развеждаш един адмирал на официално посещение? — Миттрассафис изгледа Кардас подозрително. — Смяташ, че възгледите им могат да ни бъдат от полза?
— Всички възгледи си струва да се изслушват внимателно независимо от това, дали впоследствие ще се прецени дали в тях има някаква стойност или не — отговори Траун. — Но не по-маловажни са социалните и интелектуалните взаимоотношения, които се изграждат между нас. Някой ден нашето Господство и тяхната Република ще установят официален контакт. И тогава всички приятелства или потенциални вражди, които си изграждаме понастоящем, най-вероятно ще определят и каква ще бъде общата насока на този контакт.
Траун изгледа последователно Кардас и Марис.
— Предполагам, че те двамата вече също са стигнали до подобно заключение, макар сигурно то да е от различна гледна точка.
Кардас погледна към Марис. Беше му достатъчно да види лекото изкривяване в горната й устна.
— Да, всъщност така е — призна той.
— Виждаш ли? — каза Траун. — Ние вече се разбираме едни други, поне в известна степен.
— Възможно е — каза Миттрассафис скептично.
— Но ти дойде тук, за да обсъждаме някаква конкретна тема — припомни му Траун. — Между другото позволяваш ли на гостите ми да те наричат Трасс?
— Категорично не! — тросна се Миттрассафис. После погледна към Марис и изражението му леко омекна. — Макар че, доколкото разбрах, вие сте помогнали да се спаси животът на брат ми — добави той колебливо.
— Радвам се, че успях да помогна, синдик Миттрассафис — каза Марис на чеунх.
Миттрассафис изсумтя и се обърна обратно към Траун. На лицето му най-после се появи лека, макар и крива усмивка.
— Все пак те не разбират чак съвсем всичко, нали? — запита той неуверено.
— Ако искаш, можеш да пробваш на минисят — предложи брат му. — На него те се оправят дори още по-добре, отколкото на чеунх. Или пък може да превключим и на сай бисти, който също владееш, ако не се лъжа.
— Добре — каза Миттрассафис, превключвайки на сай бисти с нехарактерен акцент. — Щом като това ще улесни нещата…
— Всъщност, ако зависи от нас, бихме предпочели да останете на чеунх. Стига да нямате нищо против, разбира се — вметна Кардас на този език. — Упражнението ще ни дойде добре.
— Не се и съмнявам — отвърна Миттрассафис. После се поколеба и леко наклони глава. — А след като и двамата бяхте включени в операцията по спасяването на брат ми… е, предполагам, че няма да е голям проблем да се съглася да ме наричате Трасс.
Марис сведе глава в лек поклон.
— Благодаря ви! За нас е чест да получим такова позволение.
— Само не искам името ми да се произнася неправилно — Миттрассафис отново се обърна към Траун и продължи с доста по-твърд тон: — А сега да те чуя. Какво точно си въобразяваш, че правиш?
— Извършвам работата, за която са ме избрали и назначили — отговори Траун. — Предпазвам Чиското господство от враговете му.
— От враговете му — повтори Миттрассафис, наблягайки на думата, — а не от потенциалните му врагове. Долавяш ли разликата между двете?
— И да — отговори Траун, — и не.
Миттрассафис вдигна ръка и се плесна по бедрото.