— Нека да бъда искрен с теб, Траун — започна той. — Осмата управляваща фамилия не е никак доволна от поведението ти.
— И са те пратили чак дотук, за да ми го съобщиш?
— Говоря напълно сериозно — сряза го Миттрассафис. — Историята с онзи пиратски кораб си беше достатъчно голям гаф. Но сегашната ти необмислена прищявка вече драстично премина всякакви граници. И то под носа на адмирала!
— Вагаарите не са пирати, Трасс — каза Траун с тих и сериозен глас. — Те са напълно номадска раса. Стотици хиляди, а може би и милиони. И рано или късно не може да не стигнат до границите на Чиското господство.
— Добре — каза Миттрассафис. — А когато го направят, ние ще ги ликвидираме.
— Но защо да чакаме чак дотогава? — настоя Траун. — Защо да обръщаме гръб, докато милиони други светове продължават да страдат под техните набези?
— Философският отговор тук гласи, че ние не трябва да караме когото и да било да страда — възрази Миттрассафис. — А практическият отговор е, че не можем да браним абсолютно цялата галактика.
— Не казвам, че трябва да браним цялата галактика.
— Наистина ли? А къде тогава впрочем предлагаш да се спрем? — вдигна ръка към стената Миттрассафис. — На десет светлинни години отвъд границите ни? Или на сто? Или пък на хиляда?
— Съгласен съм, че не можем да браним цялата галактика — каза Траун. — Но пък е наивно да позволяваме винаги на враговете ни да избират кога и къде да водят битка с нас.
Миттрассафис въздъхна дълбоко.
— Траун, не можеш да продължаваш вечно да разтегляш границите по този начин — каза той. — Чиската философия и военната ни доктрина повеляват да избираме миролюбивата бдителност. Деветте управляващи фамилии няма да стоят безкрайно дълго със скръстени ръце и да те наблюдават как отново и отново пренебрегваш основната ни военна доктрина. Нещо повече, осмата управляваща фамилия ясно ти даде да разбереш, че по-скоро биха те освободили, отколкото да позволят на действията ти да подкопават позицията им.
— Ние и двамата сме родени сред обикновени граждани — припомни му Траун. — И ако ми се наложи, аз отново мога да заживея по този начин — той стисна леко устни. — Но те уверявам, че ще направя всичко възможно, за да убедя представителите на осмата управляваща фамилия да не те освобождават и да не те преназначават по моя вина.
— Аз не се притеснявам за моето звание — каза твърдо Миттрассафис. — Просто се опитвам да предпазя брат си от опасността да захвърли на боклука една прекрасна и достойна кариера заради едното нищо.
Очите на Траун сякаш за момент се зареяха някъде в далечината.
— Ако изобщо някога се случи да захвърля кариерата си — каза тихо, — уверявам те, че няма да е било „заради едното нищо“.
В продължение на една дълга минута двамата братя мълчаливо се гледаха един друг в очите. После Миттрассафис въздъхна и каза:
— Не те разбирам, Траун. И май никога не съм те разбирал.
— Тогава просто ми се довери.
Миттрассафис поклати глава отрицателно:
— Мога да ти се доверя само дотолкова, доколкото го правят и деветте управляващи фамилии. А тяхното доверие вече е опънато до краен предел. Най-скорошният инцидент… — започна той и отново поклати глава.
— Налага ли се да им докладваш за това? — обади се Марис.
— При четирима загинали матроси? — възрази Миттрассафис и я изгледа с блестящите си очи. — Как бих могъл да опазя подобно нещо в тайна?
— Това беше разузнавателна мисия, по време на която възникнаха ненадейни усложнения — каза Марис. — Командир Траун не отиде там с някакво предварително намерение да започва бой.
— Всяка една евентуална мисия в онези райони би била равносилна на прекрачване на границите — натърти Миттрассафис. — Все пак обаче сигурно бих могъл да се опитам да измисля някакво обяснение в тази насока — той отново погледна към Траун. — Но има голяма вероятност думите ми, каквито и да са, да не успеят да променят нищо. Тук е било предприето офанзивно действие, което е завършило с трагични жертви. Възможно е простите факти сами по себе си да се окажат достатъчен повод за управляващите фамилии да решат да се намесят и да оттеглят подкрепата си за теб.
— Зная, че ще направиш всичко, което е по силите ти — каза Траун.
— Обаче дали всичко онова, което мога, е равносилно на онова, което трябва да направя? — запита Миттрассафис. — Понякога ми се струва, че колкото повече те предпазвам от последствията на пагубните ти начинания, толкова повече ти развързвам ръцете да продължаваш в същата насока. Дали това е най-добрият начин, по който бих могъл да служа на моя брат и на моята фамилия?