— Аз зная какъв би бил моят отговор на този въпрос — каза Траун. — Ала ти трябва сам да откриеш какъв ще бъде твоят личен отговор.
— Може би някой ден — каза Миттрассафис. — Но междувременно ми предстои да подготвя своя доклад — той погледна унило Траун и допълни: — И да предпазвам своя брат.
— Направи онова, което смяташ за правилно — каза Траун. — Но пак ти повтарям. Ти нямаш понятие, на какво са способни вагаарите. А аз ги познавам. И сериозно смятам да ги надвия независимо какво би ми коствало това.
Миттрассафис поклати глава отрицателно и се запъти към вратата, но спря за миг с ръка на дръжката.
— А хрумвало ли ти е някога — започна той, без да обръща глава, — че тези твои нападения биха могли всъщност да провокират вагаарите да решат да обявят война и на нас? И че ако просто ги оставим на мира, най-вероятно никога няма да им хрумне да се надигнат срещу Чиското господство?
— Не, Трасс — отговори с равен глас Траун, — подобни мисли никога не са ми хрумвали.
Миттрассафис въздъхна дълбоко.
— Така и предполагах. Лека нощ, Траун — и като въведе паролата на вратата, той излезе от болничното помещение.
12.
— Ето там — каза Кбаот и посочи през илюминатора на совалката, с която обикаляха извивките на Яга Минор. — Виждаш ли го?
— Да — кимна Лорана и се взря с възхищение в огромната конструкция, която висеше в ниска орбита над планетата. Шест чисто нови военни крайцера, равномерно подредени в шестоъгълник около едно централно складово ядро. Цялата структура беше свързана от поредица масивни пилони за многобройните турболифтове. — Впечатляващо!
— Много повече от впечатляващо — каза Кбаот мрачно. — Пред теб е бъдещето на цялата галактика!
Лорана го погледна крадешком. През последните три седмици, от момента на официалното й посвещаване в рицар джедай, той демонстрираше забележителна промяна в отношението си към нея. Вече разговаряше с нея много по-често и много по-задълбочено, като й задаваше въпроси по политически и други теми и се разкриваше пред нея като пред равен.
Това беше приятно и даже я ласкаеше. Същевременно обаче то будеше у нея и някои нови, неудобни усещания. Също както той бе показвал огромна взискателност към нея, докато беше негов ученик, сега въпросите му издаваха не по-малка придирчивост спрямо нея да демонстрира цялата мъдрост, опитност и сила на един врял и кипял учител джедай.
Сегашното им пътуване до Яга Минор само потвърждаваше предположенията й. Като гръм от абсолютно ясно небе той изненадващо я бе поканил да го придружи при огледа му на последните приготовления. Далеч по-уместно щеше да бъде, поне според нея, ако Кбаот бе решил да повика учителя Йода или някого от другите членове на Съвета да го съпроводят на едно подобно историческо пътуване.
Ала вместо това той се бе спрял на нея.
— Екипажът и семействата им са вече на борда. В момента пренасят и подреждат личните си принадлежности и правят някои последни приготовления — продължи с обяснението си Кбаот. — Същото се отнася и за останалите джедаи, макар че двама-трима все още не са пристигнали. Сигурно, разбира се, ти ще искаш да се запознаеш с всички тях още преди да заминем.
— Разбира се — каза Лорана автоматично и усети как мускулите й изведнъж се напрегнаха при внезапната мисъл, която я обзе. — А като казвате „да заминем“, учителю Кбаот, за кого по-точно… ъ-ъ… искам да кажа…
— Недей да се заплиташ в приказки, джедай Джинзлър — внимателно я смъмри той. — Думите на джедая, както и мислите му трябва винаги да бъдат кристално ясни и пълни с увереност. Ако имаш някакъв въпрос, задай го прямо.
— Да, учителю Кбаот — Лорана си наложи да се вземе в ръце. — Когато казвате „да заминем“… дали очаквате и аз също да се включа заедно с вас в проекта „Изходящ полет“?
— Естествено — той свъси вежди. — Иначе защо щях да те препоръчвам за издигане в звание „рицар джедай“ толкова скоро, как смяташ?
Едно твърде познато усещане започна да я стяга през гърдите.
— Мислех, че защото съм готова за това.
— Че си готова, е очевидно. Но все още трябва много да учиш. А тук, на борда на „Изходящ полет“, аз ще разполагам с достатъчно време, за да те обучавам.
— Но аз не мога да тръгна — опита се да възрази Лорана, а съзнанието й отчаяно се луташе насам-натам в търсене на нещо, за което би могла да вкопчи. Никак не й се искаше тъкмо сега да оставя Републиката и познатата галактика. Още повече че тук я чакаха толкова важни задължения, толкова много работа… — Не съм направила никакви приготовления… А и не съм се допитала за разрешение от Съвета на джедаите.