— Съветът ми предостави възможността да взема със себе си всичко, от което имам нужда — безцеремонно я сряза Кбаот. — А що се отнася до приготовленията, кажи ми следното: От какви приготовления въобще се нуждае един джедай?
Лорана стисна здраво зъби. Как можеше да взема такива решения, без въобще да му хрумне да се допита до мнението й?
— Учителю Кбаот, наистина оценявам предложението ви. Но не съм особено сигурна…
— Това не е предложение, джедай Джинзлър — прекъсна я отново той. — Сега вече си джедай. Това означава да си готова да отиваш навсякъде, където реши да те изпрати Съветът.
— Навсякъде из Републиката, да — каза Лорана. — Но това тук е различно…
— Различно е само в твоите представи — каза твърдо Кбаот. — Но сега още си доста млада. Има време, ще пораснеш — с тези думи той посочи към уголемяващата се конструкция от кораби и добави: — Веднъж щом видиш с очите си какво сме постигнали, и се запознаеш с останалите джедаи, със сигурност ще изпиташ повече ентусиазъм от съдбините, които ни очакват.
— Ами при тези? — запита Таркоса, барабанейки с пръсти по една рейка с отрицателни куплунги. — Какво да сложим тук, Час?
— Момент само… Чакай малко… — изръмжа Улиър, докато проверяваше наредените рейки и мислено проклинаше гъмжилото от техници, които бюрократите на върховния канцлер безцеремонно им натрисаха от Корускант, за да помагат с разтоварването. Огромното мнозинство от тях се бяха оказали напълно безполезни. Изпускаха чувствителни към удар компоненти, складираха резервните части, където им паднеше, наблъскваха в един и същ склад всевъзможни щуротии и в резултат необходимите уреди винаги се оказваха погребани някъде най-отдолу. — Това влиза ей там — каза Улиър на Таркоса и посочи към едно свободно място от другата страна близо до купчина резервни части за охладители.
— Какво, по световете… — изведнъж се обади един басов глас някъде зад гърба им.
Улиър бързо се извърна и видя как на прага на стаята е застанал мъж на средна възраст с теме, което беше започнало да оплешивява. Беше облечен в обикновена жълто-кафява роба.
— Кой сте вие? — поинтересува се Улиър.
— Джъстин Манинг, учител джедай — отговори мъжът и челото му се сбърчи, докато оглеждаше безпорядъка в помещението. — Всички тези съоръжения трябваше да са подредени и описани още преди няколко дни.
— Те си бяха подредени — каза Улиър, — ама не както трябва. Сега се опитваме да оправим хаоса тук.
— Аха — каза Манинг и направи кисела физиономия. Очевидно и той си бе имал работа с корускантските техници по поддръжката. — По-добре побързайте тогава. Днес пристига учителят Кбаот и със сигурност няма да е щастлив, ако завари нещата така — с тези думи джедаят им кимна, завъртя се и се запъти нанякъде по коридора.
— Все едно джедайските неволи ни засягат — промърмори тихо Улиър към опразнената врата.
После се обърна към складовите рейки и в същия миг екранът на един диагностичен ретранслатор премига и се включи.
— Получи ли се? — запита гласът от другата страна и миг по-късно през преходния люк към долното помещение се показа главата на млад мъж.
— Стой малко — отвърна Улиър и се приближи до екрана, за да проведе контролен тест. — Изглежда перфектно — потвърди след малко той. Корускантските техници по поддръжката наистина не ставаха за нищо, но неколцината професионални механици заедно с тях бяха съвсем друго нещо. — Благодаря ви много!
— Няма защо — отговори другият и като остави край отвора кутията с инструментите си, се повдигна с ръце да се измъкне през люка. — Все още ли имате проблеми с ретранслатора в задното помещение на стабилизаторите?
— Да, освен ако току-що не си успял да оправиш и него — отвърна Таркоса.
— Едва ли — каза младият човек, докато затваряше люка на пода. — Тези неща са свързани паралелно, но пък се съмнявам, че електрическата верига ще стига чак дотам. Ще се опитам да го оправя и него, когато се върна от К–1.
— Не можеш ли да го погледнеш още сега? — предложи Улиър. — К–1 се намира чак на другия край на шестоъгълника. Защо ти трябва да се разкарваш чак дотам и после да биеш път обратно дотук?
— Защото К–1 е и командният кораб — припомни му механикът. — Монкалмарианците може да изглеждат като балами, ама когато капитан Пакмиллу каже, че иска нещо да се оправи, това значи сега и на момента.
Таркоса изсумтя:
— И какво ще направи? Ще ни разжалва всички до обикновени цивилни ли?
— Не знам какво би ви направил на вас — каза сухо механикът, — но знам, че аз самият бих искал все още да имам работа, след като вие заминете някъде в дивия мрак. Няма да ми отнеме дълго, обещавам.