Същевременно обаче Анакин съзнаваше и точно кога бе прекрачил границата. В отговор на укорителния поглед на Оби Уан той бързо сведе очи и си придаде вид най-малкото на външно разкаяние. С това явно инцидентът трябваше да се смята за приключен. Оби Уан все пак си отбеляза наум да поговори с момчето, когато останат насаме, и след това се обърна към капитан Пакмиллу:
— Разбрах, че първо ще направите кратка обиколка из пределите на Републиката и едва тогава ще се отправите към Неопознатите райони.
— Да, един вид като изпитателен полет. Трябва да установим със сигурност дали системите ни работят правилно, преди да се гмурнем в области, където няма да можем да разчитаме на ремонтни работилници.
Той пристъпи към една навигационна конзола в близост до тях и докосна няколко клавиша. Пред очите им се разгъна триизмерен холообраз на галактиката.
— От тук ще отпътуваме за Лоннау в сектора Дрома — обясни той, като показваше траекторията върху образа. — После ще минем покрай сектора Глайт и ще се насочим към Аргай в сектора Халдийн. След това ще пресечем, без да спираме, секторите Кокаш и Мондресс и накрая, ако се налага, ще направим една последна пауза в сектора Албанин.
— Доста спирки сте предвидили — отбеляза Оби Уан.
— На повечето от тези места няма да се задържаме изобщо — увери го капитан Пакмиллу. — Всъщност даже не планираме да спираме, освен ако не възникват някакви проблеми.
— А после какво следва? — поинтересува се Оби Уан.
— Ако всичко се развива добре, след три седмици ще трябва формално да навлезем в Неопознатите райони. А когато стигнем на около двеста и трийсет светлинни години от пределите на Дивия Космос, ще се спрем за една последна калибровка на навигационните системи — с тези думи той изключи холообраза и мустачетата над устните му се размърдаха. — Едва тогава ще започнем истински сериозното пътуване. През Неопознатите райони и чак до следващата галактика.
Анакин леко подсвирна.
— И колко време се очаква да продължи цялата мисия?
— Няколко години — отговори Пакмиллу. — Но складовото ядро има запаси, които ще издържат най-малко за десетина години. Пък и възнамеряваме да ги допълваме с хранителни продукти и вода по време на пътя. Освен това има вероятност и броят ни да намалее значително, ако намерим гостоприемни светове и решим да ги колонизираме.
— Но не мислите просто ей така да оставяте хора след вас в Неопознатите райони, нали? — попита Анакин и челото му се проряза от гримаса.
— Ако решим да го направим, със сигурност ще им предоставим достатъчно храна и снаряжения, за да могат да се установят, както трябва — увери го капитан Пакмиллу. — Освен това ще им оставим и един от крайцерите за защита и транспорт. Както добре виждате от устройството на „Изходящ полет“, ще ни бъде сравнително лесно да разкачим един от шестте кораба от останалата част на комплекса.
Анакин поклати глава отрицателно:
— Все пак звучи доста опасно.
— Ние сме подготвени — припомни му Пакмиллу. — Освен това не забравяйте, че на борда имаме и осемнайсет джедаи. Ще бъдем в безопасност.
— Или поне в не по-голяма опасност от което и да е друго място в галактиката — отбеляза сякаш на себе си Оби Уан.
— Пък и цялото начинание си е едно изпълнено със слава приключение — продължи капитан Пакмиллу и изгледа Анакин. — Жалко, че няма да можете и вие да дойдете с нас.
— Все още има много неща, които искам да свърша тук — каза Анакин и гласът му се оцвети във внезапен прилив на далечна емоция. Той хвърли бърз поглед към Оби Уан и емоцията бързо се стопи под прикритието на подобаващото за един джедай самообладание. — Освен това не мога да оставя учителя си, докато обучението ми не е приключило.
— На борда има шестима учители джедаи. Това значи, че ще си имаш богат избор, кой да те обучава — вметна нехайно Пакмиллу.
— Не е толкова просто — му каза Оби Уан. Понякога го поразяваше как някои хора, които имаха удивително повърхностна представа за вътрешните процедури на джедайската методология, все пак не изпитваха никакво притеснение да дават израз на това невежество. — Казахте, че предстои да дойде скоро учителят Кбаот?
— В действителност той вече е тук — прогърмя гласът на Хоръс Кбаот от другия край на помещението.
Оби Уан се обърна и видя Кбаот и Лорана Джинзлър да влизат в залата.
— Каква изненада, учителю Кеноби! — продължи на висок глас Кбаот, докато преминаваше по права линия между суетящите се членове на екипажа. Оби Уан забеляза, че на никого в действителност не му се наложи да отскача настрани, за да не се сбута с препускащия джедай, но при все това няколко души се разминаха на косъм с него. За щастие повечето от механиците бяха прекалено ангажирани, за да им направи впечатление подобна безцеремонна походка. Зад гърба му Лорана си пробиваше път по-внимателно и изглеждаше видимо неспокойна. — Мислех, че досега отдавна трябваше да сте заминали по вашите задачи на Сулорин.