— Ъхъ — Анакин бе явно озадачен.
— За щастие вие и вашият наставник спадате към тази сравнително неголяма група — каза Кбаот и лека усмивка докосна ъгълчетата на устата му. — Много добре, учителю Кеноби. Вие и вашият ученик може да ме придружите до пределите на галактиката, но при положение че сами се погрижите за превоза си обратно към Републиката.
— Благодаря — каза Оби Уан. — Един Делта–12 „Небесен поток“, който ще използваме за завръщането си, е готов да бъде натоварен на борда.
— Добре — каза Кбаот. — Ще ви настаним тук, на крайцер К–1. Капитане, вие ще уредите подходящи каюти за двамата.
— Да, учителю Кбаот — измънка капитан Пакмиллу. — Ей сега ще повикам уредника по настаняването…
— Вие лично ще уредите техните каюти — натърти Кбаот и в гласа му се долови едва забележимо, но доста твърдо ударение върху втората дума. — Това са джедаи. С тях следва да се отнасяте подобаващо.
Мустачетата над устните на Пакмиллу потрепериха.
— Да, учителю Кбаот — той пристъпи към една от конзолите и въведе нещо в нея с треперещи пръсти. — А джедай Джинзлър?
— Аз вече се погрижих да й запазя каюта в близост до моята — каза Кбаот. — На трета палуба, апартамент А–4.
— Много добре — каза капитан Пакмиллу, загледан в монитора пред себе си. — Учителю Кеноби, вие и джедай Скайуокър ще получите апартамент А–8 на пета палуба. Вярвам, че това е приемливо.
— Така е — каза Кбаот, преди още Оби Уан да успее да отвори уста. — Може да изпратите някого да ги съпроводи до каютите им.
В този миг някъде зад гърба им долетя скърцащият звук от прегъваща се ламарина. Оби Уан се извърна бързо и видя как едно голямо платно, покриващо някаква вторична електрическа решетка, се беше отлепило и увисна заплашително над няколко навигационни конзоли. Той се присегна със Силата…
Но Кбаот го изпревари, хващайки ламариненото платно с помощта на Силата в същия миг, когато и последният му край се отлепи от стената. Така цялото платно увисна без всякаква опора във въздуха.
— Джедай Джинзлър, помогнете на тези хора — заповяда Кбаот.
— Да, учителю — каза Лорана и се запъти натам.
— Капитан Пакмиллу, вие възнамерявахте да назначите ескорт на нашите нови спътници? — продължи Кбаот с нехаен тон, като в същото време не преставаше да поддържа ламариненото платно във въздуха.
— Няма да е необходимо — намеси се Оби Уан. — По пътя насам разгледах устройствените планове на крайцерите ви. Можем и сами да намерим пътя.
Кбаот леко свъси вежди и за частица от секундата на Оби Уан му се стори, че ще продължи да настоява да им бъде зачислен ескорт, както изискваше подобаващото отношение към джедаи. После обаче бръчките му се изгладиха и той кимна.
— Много добре — каза той. — Тази вечер в седем капитан Пакмиллу е подготвил официален прием в каюткомпанията на висшите офицери. Моите спътници джедаи ще бъдат там. Вие също ще я уважите.
— За нас ще бъде чест — каза Оби Уан.
— А преди това ще се наложи да посетите медицинския център на крайцер К–1 — добави капитан Пакмиллу. — Представителят на върховния канцлер даде специфични инструкции абсолютно всички участници в експедицията да преминат през обстоен медицински преглед, включително вземане на проби за анализ на кръвта и кожата, които ще бъдат откарани обратно на Корускант. Явно там се притесняват от заразни вируси и потенциални епидемии.
— Ще се прегледаме, разбира се — обеща Оби Уан. — До довечера, тогава.
Той смуши Анакин с лакът и двамата се запътиха към изхода.
— Учителят Кбаот като че ли знае какво иска, нали? — каза тихо Оби Уан, докато излизаха от стаята.
— В това няма нищо лошо — отговори твърдо Анакин. — Ако от време на време учителят Йода или учителят Уинду говореха по същия начин с канцлера или със Сената, може би някои неща щяха да се изпълняват по-бързо и по-добре.
— М-да — промърмори Оби Уан, — може би…
Решетката не беше никак лека, а и доста се огъваше и затова беше много трудно да се поддържа. За щастие това не представляваше проблем за един джедай. Като се присегна със Силата, Лорана издигна ламариненото платно до първоначалното му положение и го задържа там, докато техниците припряно се мъчеха да го закрепят стабилно.
— Благодаря ви — изпъшка надзирателят, когато накрая всичко бе оправено. — Тези неща са си истинско фл… Ъ-ъ, искам да кажа, истинска мъка да се оправят, когато се откачват така.
— Няма проблем — увери го Лорана. — Радвам се, че помогнах.
— Аз също — изсумтя другият. — Правилно ли чух, че се обръщат към вас с името Джинзлър?