Дориана извика в бележника си списъка с имената на джедаите и започна да ги преглежда едно по едно. Всички му бяха познати. Много от тях можеха да създават огромни проблеми и затова той много изкусно бе подхлъзнал Хоръс Кбаот да ги покани на борда на своята велика експедиция. Първото ново име в списъка — на Лорана Джинзлър — всъщност не бе чак толкова голяма изненада. Дориана винаги бе смятал за възможно доскорошният ученик на Кбаот да реши да се замотае още малко около бившия си наставник. Другите нови имена бяха на учителя Оби Уан Кеноби и на ученика му Анакин Скайуокър.
Дориана се усмихна. Значи Скайуокър беше загадъчният „половин джедай“ на Пакмиллу. Сладко определение! Тази промяна се оказваше и неочакван бонус към цялата му старателна подготовка. Още от мига, когато Кеноби и неговото момче едва не бяха осуетили операцията на Барлок, Кинман Дориана бе започнал да изпитва неприятно опасение от присъствието им. А сега се разкриваше необикновена възможност. Смъртта на двамата на борда на „Изходящ полет“ щеше да дойде тъкмо навреме.
Крайцерите вече се разкачаха от последните докови съоръжения, а цялата им конструкция правеше тромава маневра, за да се освободи от гравитацията на Яга Минор. Няколко минути по-късно Кинман Дориана наблюдаваше през илюминаторите на совалката си как „Изходящ полет“ проблесна за миг и изчезна в хиперпространството.
Той върна погледа си към електронния бележник. Независимо дали това бе бонус или не, все пак нямаше да е лоша идея да се свърже с Дарт Сидиъс и да го информира, че на борда са се качили Кеноби и Скайуокър. Най-малкото за да се увери дали това ново развитие съвпада с плановете на ситския лорд.
И щеше да е добре да го направи, преди „Изходящ полет“ да успееше да се изгуби някъде далеч от полезрението на Републиката. Завинаги.
Совалката го отведе до космодрума „Яввитири“. Той се намираше на няколко километра от центъра за подготовка, където се извършваха всички предварителни дейности около проекта „Изходящ полет“. Палпатин и Сенатът се бяха постарали да опазят цялото начинание далеч от вниманието на обществеността вероятно от страх да не бъдат критикувани за огромния бюджет на мисията. И досега определено успяваха. При многобройните си официални и неофициални командировки през последните шест седмици Кинман Дориана буквално не бе успял да намери жива душа, която да бе чувала за проекта.
Въпреки това тук, в самия център на събитията, едва ли беше възможно подобна гигантска конструкция да остане незабелязана. За негова приятна изненада обаче, докато преминаваше през коридорите на космодрума, не успя да долови и един-единствен откъслечен коментар за излитането на „Изходящ полет“. Наистина, през последните четири седмици работата се бе преместила изцяло на борда на самите крайцери, за да предпази проекта от делничния поглед на обществеността. Но все пак би било нормално поне някой заблуден служител да се излъже и да вдигне поглед за миг от калното си ежедневие, за да забележи подготовката на подобно историческо събитие, и то точно под носа им.
А може би, разсъди той, в тези дни на нарастващо политическо и обществено неспокойство дори и историческите събития твърде скоро отиваха в забвение. И в този конкретен случай подобно развитие беше съвсем добре дошло.
Бе оставил личния си кораб на док в далечния край на космодрума, във ВИП сектора, който бе запазен единствено за дипломати и висши правителствени служители. Като премина без проблем през органите на сигурността, той се запъти през лабиринта от коридори към своя док. Въведе паролата за външния люк, влезе в кораба си, като го заключи след себе си, и се отправи към пилотската кабина. Там се настани в креслото си, включи предавателя и потърси кулата.
— Тук е Кинман Дориана от кабинета на върховния канцлер Палпатин — идентифицира се той, когато диспечерът отговори. — Заявка за изходящо трасе след трийсет минути.
— Прието, Дориана. Потвърждавам изходящо трасе след трийсет минути.
— Благодаря — Дориана изключи предавателя, активира всички системи на кораба си и внимателно проследи всяка от тях поотделно.
— Доста се забавихте, командир Стратис!
Дориана изгледа навигационното си табло още веднъж, без да демонстрира каквато и да е изненада от ненадейния глас зад гърба му. След това, също толкова нехайно, се завъртя в креслото си.