Неймодианецът се беше скрил зад креслото му, сгънат наполовина в холонишата непосредствено пред херметическата преграда в задната част на пилотската кабина. Изпод късата му петоъгълна шапка светеха две възбудени очи.
— Вицелорд Сив Кав! — поздрави го Дориана. — Може ли да отбележа колко неудобна изглежда от тук позата ви…
— Много забавно — изръмжа Кав. После раздвижи рамене напред-назад, за да измъкне себе си и богато инкрустираните си одежди от тясната ниша. — Трябваше да сте се прибрали още преди цял час.
— Защо? — попита Дориана спокойно. — Флотата ви не е ли в готовност?
— Разбира се, че е в готовност.
— А „Изходящ полет“ едва сега излетя — каза Дориана. — Имаме предостатъчно време, за да подготвим засадата — с тези думи той леко наклони глава. — Или просто сте изнервен, че съм ви накарал да се криете в тясната дупка по-дълго, отколкото сте очаквали?
— Не съм се крил — настоя неймодианецът през зъби. — Просто не исках да бъда забелязан тук, в случай че някой представител на местните власти от космодрума се появи неочаквано.
— Щяхте да постигнете същата цел, ако просто си бяхте останали в залата за гости, както ви бях инструктирал — отбеляза Дориана. — Но, разбира се, от там нямаше да имате възможност да подслушате заявката ми към кулата за изходящо трасе. Кажете ми, разкриването на моето истинско име и самоличност струваше ли си цялото това неудобно чакане?
Кав го изгледа продължително с големите си очи. После каза с мрачен глас:
— Веднъж вече вашият господар ни предаде. Тогава Дарт Сидиъс обеща, че Набу ще бъде в наши ръце и че ще укрепим позициите си там. Но когато задухаха други ветрове, битката се обърна и той изведнъж ни заряза.
— Обръщането на битката не беше по негова вина — възрази Дориана. — Ако търсите виновен, сърдете се на Амидала. Освен това той не ви е зарязвал.
— Аа, да не би Набу в момента да е наша? — възкликна Кав саркастично. — Сигурно съм пропуснал кога точно се е случило това.
— Набу няма никакво значение — каза Дориана. — Запазването и продължаващата дейност на Търговската федерация са несравнимо по-ценно постижение. Или също така сте пропуснали факта, че все още тя не е наказана за прекомерните й разточителства?
— Липсата на наказание не е постижение на Сидиъс — настоя Кав. — Отговорност за него носи правораздавателната система, а това вече е постигнато с цената на прекалено много отстъпки за скъпоструващи юридически представители.
Дориана се усмихна тънко.
— Действително ли си въобразявате, че правораздавателните органи нямаше да се огънат под натиска на Сената, ако нямаше някой, който до ден днешен да оказва благотворно въздействие зад кулисите във ваша полза?
Лека сянка на неувереност премина през лицето на Кав.
— Вие ли? — предположи той.
— Лорд Сидиъс разполага с множество служители — сви рамене Дориана.
— А този конкретен служител обитава кабинета на самия върховен канцлер — отбеляза Кав и посочи към Дориана. — Тази позиция изглежда доста удобна.
Дориана си придаде по-твърд вид.
— Така е, наистина — каза меко. — А от този момент нататък вие ще забравите, че изобщо някога сте чували тази позиция и тази самоличност. Това ясно ли е?
Кав понечи да изсумти презрително, но очите му се кръстосаха със сериозния поглед на Кинман Дориана и вместо това каза:
— Ясно е, господарю Стратис.
— Добре — каза Дориана и посочи към вратата на пилотската кабина. — А сега, ако обичате, се върнете в каютата си, защото ме чака дълго пилотиране. Във вас ли са координатите, които поисках?
— Да — дългите пръсти на Кав се мушнаха в един отвор на неговите одеяния и измъкнаха от там информационен чип. — Би трябвало да ги стигнем за не повече от два дни.
— Добре — каза Дориана. — Така ще имаме достатъчно време, за да изпипаме докрай нашата стратегия.
— Аз съм този, който е обучен да води тактически битки — твърдо каза Кав. — Затова стратегията на нападението ще бъде изцяло моя.
— Разбира се — отстъпи Дориана и потисна една напираща въздишка. — Исках само да кажа, че съм на разположение да ви оказвам помощ. А сега, ако обичате, се приберете в каютата си, за да можем да потеглим.
Неймодианецът се изправи с достойнство и излезе от кабината с доволната осанка на лидер, чиято гордост е била уважена. Макар и не за твърде дълго.
Дориана поклати отрицателно глава и се приближи до холонишата. Тези неймодианци! Ако не контролираха една от най-качествените сбирки с военно снаряжение в цялата Република, със сигурност отдавна вече щеше да е направил препоръка за цялостното премахване на тази досадна раса. Дано Сидиъс вече да бе започнал разработка за откриване на техни по-свестни заместници.