С тези размисли Дориана застана в нишата и въведе данните за връзка по холонет. Когато лампичките примигаха, той набра координатите на своя господар.
Наложи се да изчака по-дълго от обичайното и на няколко пъти се изкуши да прескочи до командното табло, за да направи бърза проверка на корабната позиция. Ала всеки път успяваше да преодолее изкушението. Ако Сидиъс се появеше на линия и се наложеше да го изчаква, със сигурност нямаше да остане щастлив.
Накрая познатата фигура, загърната с качулка, се появи пред него.
— Докладвай.
— „Изходящ полет“ вече е на път, лорд Сидиъс. Тук при мен на борда е вицелорд Сив Кав. До час ще отпътуваме към мястото на срещата.
— Отлично — каза Сидиъс. — И си сигурен, че знаеш точно къде в Неопознатите райони ще спира „Изходящ полет“?
— Тъй вярно, господарю — потвърди Дориана. — През първите осемстотин светлинни години отвъд територията на Републиката капитан Пакмиллу е заложил две отделни навигационни системни проверки. Имам координатите и на двете места, където ще стане това.
— Използвай шанса още на първото място — предупреди го Сидиъс. — Възможно е поради припряността си Кбаот да реши ненадейно да отмени втората системна проверка.
— Точно това възнамерявах да направя, господарю — потвърди Дориана. — Едно последно нещо. Разполагам с окончателния списък на пътниците, който ми даде капитан Пакмиллу. В експедицията са включени още трима джедаи.
— Единият със сигурност би трябвало да е Лорана Джинзлър — предположи Сидиъс. — По-рано Кбаот уведоми Сената, че тя ще пътува заедно с него — при тези думи отпуснатите ъгълчета на устата му за кратко се извиха нагоре в язвителна усмивка. — Макар че според мен е пропуснал да го спомене на самата жена.
— Точно така — потвърди Дориана. — А другите двама са Оби Уан Кеноби и ученикът му Анакин Скайуокър.
Усмивката на Сидиъс мигом изчезна.
— Скайуокър? — изсъска той. — Кой е дал разрешение за подобно нещо?
— Нямам представа, господарю — смотолеви Дориана, усещайки как сърцето му изведнъж подскочи в гръдния му кош. Последния път, когато бе видял Сидиъс в такова настроение, някой наблизо се бе простил с живота си. И то доста насилствено. — Сигурно е по решение на Кбаот…
— Той не може да пътува на този кораб — рязко го прекъсна Сидиъс. — Скайуокър трябва да остане тук. Задължително! Ти ще се погрижиш за това.
— Слушам, господарю — бързо каза Дориана. — Не се безпокойте, ще се погрижа той да слезе от „Изходящ полет“.
Той се пресегна към превключвателя, за да прекъсне разговора. Умът му трескаво препускаше в опит да прецени оставащите възможности. Първата спирка на „Изходящ полет“ щеше да бъде в системата Лоннау. Ако бързо се отправеше нататък…
Но, уви, това бе невъзможно. Не и с вицелорд Сив Кав на борда. Рискът беше прекалено голям някой там да зърне неймодианеца на неговия кораб и да си направи неизбежния извод. Не можеше да си позволи това. Значи най-напред трябваше да хвърли Кав до неговата бойна единица и едва след това да се опита да догони „Изходящ полет“. А това означаваше, че щеше да се наложи да се прости с връзката при Лоннау, което пък от своя страна означаваше, че ще трябва да ги пресрещне на следващата им спирка при Аргай, чак в системата Халдийн. А ако ги изпуснеше и там…
— Стой!
Дориана замръзна във въздуха с пръсти непосредствено над превключвателя. Устните на Сидиъс се бяха удължили и Дориана изпита чувството, че ситският лорд току-що е изминал същия логически път като него.
И очевидно бе стигнал до същото заключение.
— Не, ти ще продължиш по същия план — каза Сидиъс. Гласът му бе възвърнал леденото си спокойствие. — Аз лично ще се погрижа да сваля Скайуокър от борда на „Изходящ полет“.
— Слушам, господарю — каза Дориана, като леко отпусна облекчено рамене. Нямаше ни най-малка представа, как точно Сидиъс възнамеряваше да се справи с тази ситуация. Още повече че Кбаот имаше на разположение още петима учители джедаи на своя страна, с които можеше да му се противопостави. Ала всичко това си бе проблем на ситския лорд. Дориана беше освободен от това задължение и другото не го интересуваше. — Ще се свържа с вас отново, когато мисията бъде изпълнена.
— Точно така, Дориана — каза Сидиъс.
Както винаги, очите му бяха скрити дълбоко под мрачната качулка. Независимо от това обаче Дориана изпита почти сетивното усещане, че те проблясват и го изгарят през дългото светлинни години разстояние, което ги делеше. После образът премига и изчезна.