— Естествено — каза Кбаот, сякаш това не подлежеше на никакво съмнение. — В такъв случай не ни остава друго, освен да подготвим тренировъчния център — той се обърна към Лорана: — И тъй като сте вече тук, джедай Джинзлър, с това ще се занимаете вие.
Лорана сведе глава:
— Да, учителю Кбаот.
— И в бъдеще — добави Кбаот, като отново хвърли поглед към Манинг — искам да се обръщате към мен за позволение, когато ви хрумне да прекъснете зададените задължения на някого от моите джедаи.
На лицето на Манинг трепна един мускул, но той също сведе глава:
— Както желаете, учителю Кбаот.
Кбаот задържа погледа си върху него още един кратък миг, а след това се обърна към Оби Уан и Анакин:
— А сега ние ще продължим обиколката си — и посочи към вратата.
Той се запъти към задната част на помещението, като пренебрегваше малките групи работници, които все още разговаряха тихо помежду си, и излезе в коридора.
— Споменахте за задълженията на джедаите — каза Оби Уан, когато се насочиха назад. — Какво конкретно бихте искали да правим ние?
— За момента се занимавайте с онова, което винаги сте правили — каза Кбаот. — Обикаляйте из „Изходящ полет“ и помагайте там, където има нужда. По-късно ще ви помоля да се включите и в обучението на бъдещите ни джедаи. А преди всичко, разбира се, ще бъдете нужни за поддържането на реда на тези кораби.
— Досега не съм забелязал някакви особени безредици — вметна Оби Уан.
— И те ще дойдат — каза мрачно Кбаот. — Не може толкова много хора да обитават едно и също място, без да се появят някакви прения помежду им. Всъщност очаквам още преди да напуснем Неопознатите райони, вече да ни се наложи редовно да разрешаваме различни неразбирателства между пътниците, както и да организираме подходящите правила за поведение.
„Правила за поведение!?“, мислено се удиви Оби Уан.
— Но това не е ли ангажимент на капитан Пакмиллу? — внимателно попита той.
— Капитан Пакмиллу ще е ангажиран изцяло с физическите отговорности по управлението на „Изходящ полет“ — каза Кбаот. — А и освен това ние сме единствените упълномощени да извършват подобен вид работа.
— Но при положение че не забравяме каква е основната ни роля, а именно да съветваме и да посредничим — предупредително каза Оби Уан. — „Джедаите не властват над другите, а им служат за доброто на галактиката“.
— Не съм споменавал нищо за властване над останалите.
— Обаче ако изземем ролята на капитан Пакмиллу да поддържаме реда тук, няма ли в действителност да правим тъкмо това? Ако посредничеството бъде предложено с негласната заплаха от принуждение, тогава то ще престане да се нарича посредничество.
— Както аз се отнесох с двете враждуващи страни на Барлок ли, искате да кажете? — запита Кбаот многозначително.
Оби Уан се поколеба. Той си припомни чувството на неудобство, което бе изпитал поради тона на Кбаот по време на убедителната му реч непосредствено след предотвратения удар на ракетата. Наистина ли тогава бе престъпил правомощията си, като ги бе принудил да се съгласят с неговите условия на примирието? Или усещането за принуждение се дължеше на самото нападение, съчетано с внезапното им и отрезвяващо осъзнаване, че преговорите вече не представляват просто въпрос на диаграми и изчисления?
И каква изобщо бе връзката на Кбаот с цялото това нападение? Този въпрос засега оставаше без отговор.
— Тогава двете страни наистина имаха нужда някои да им каже какво да направят — реши да вметне Анакин. — А и от нас се очаква да имаме проникновение и мъдрост, с каквито останалите същества не разполагат.
— Понякога мъдростта се състои в това да застанеш отстрани и да не предприемаш нищо — каза Оби Уан и почувства как думите на учителя Уинду отново прозвучаха в съзнанието му. Въпреки това, ако все пак Съветът бе решил да порицае учителя Кбаот заради неговите действия, Уинду не му бе споменал нищо за това. — В противен случай хората може никога да не се научат как сами да разрешават проблемите си.
— А подобна мъдрост произтича единствено от близкото познаване на Силата — каза Кбаот и тонът му подсказа, че за него тази дискусия вече бе приключила, — както ще се уверите сам, млади Скайуокър — с тези думи той посочи напред и продължи: — Така. А сега, ето тук долу сме поставили контролния център на въоръжението и на защитните полета…
Хоръс Кбаот и останалите изчезнаха през вратата на конферентната зала. Лорана ги изгледа как излизат, и после въздъхна от умора и неудовлетвореност.