От друга страна, Кбаот наистина беше споменал, че именно тези семейства имат някаква ниска, но не и пренебрежима чувствителност. Поне на теория беше съвсем възможно тестовете на момчето да са били неточни.
— Ето какво ще ти предложа — каза тя. — Обещавам ти, че ще поговоря с джедай Джъстин Манинг да ти направи нови тестове, става ли? И ако си се подобрил, ще видим какво можем да направим, за да те включим в програмата.
Очите на Жорад светнаха:
— Добре. Кога може да го направите?
— Ще поговоря с учителя Манинг — повтори тя, питайки се дали вече не му бе дала по-голямо обещание, отколкото можеше да изпълни. — А той ще се уговори с баща ти.
— Жорад? — подкани го майката му.
— Благодаря ви! — прилежно произнесе то.
— Няма за какво — каза Лорана, като се изправи и погледна бебето в ръцете на майката. — А това сестра ти ли е?
— Да, това е Катарин — каза Жорад. — Обикновено тя много плаче.
— Ами да. Бебетата това го могат най-добре — съгласи се Лорана и хвърли поглед последователно към майката и към бащата. — Благодаря ви за това, че дойдохте.
— Няма проблем — каза Дилиан и като хвана сина си за ръка, пристъпи към вратата. Тя се отвори и той побутна момчето навън в коридора. — Благодаря ви, джедай Джинзлър.
— Джедай Лорана — поправи го Жорад.
Сякаш насила Дилиан се усмихна.
— Джедай Лорана — коригира се той. После протегна ръка към жена си и я изведе след Жорад.
— Аа, ето те къде си! — долетя в този миг един нервен глас откъм дъното на коридора.
Лорана тръгна след семейството. От далечната част към тях крачеше млад мъж с изцапана коса. Устата му беше разтеглена в тънка сприхава линия, а очите му хвърляха искри към Дилиан.
— Какво, по бриксолите, правиш тук, Пресор?
— Имаше специално събрание — каза Дилиан и кимна към Лорана: — Това е джедай Лорана Джинзлър…
— И откога започна да се скатаваш от работа заради някакви си срещи? — сряза го мъжът. — Ако не си забелязал, малко е трудничко да се провеждат комуникационни дълбинни тестове на хипердвигателните реактори, когато хипердвигателните специалисти ги няма.
— Знам — каза Пресор и подаде дланта на Жорад към майка му. — Съжалявам… Мислех, че тук ще приключим по-скоро.
— Еми явно си се лъгал — мъжът изгледа Лорана с пламтящ поглед. — Подобни неща редовно ли ще се случват на борда, джедай Джинзлър?
— Какво искате да кажете, ъъ…?
— Час Улиър — представи се кратко той. — Искам да кажа, така ли смятате вие, джедаите, да идвате и да ни се месите в работната програма?
— Не съм сигурна какво искате да кажете — продума Лорана.
— Преди два дни джедай Джъстин Манинг измъква всички от помещението за системен контрол за учебна тренировка с изтичане на охладителна течност — обясни Улиър. — Няма значение, че през последния месец ние вече сме си правили такива тренировки. Сега пък вие си решавате изневиделица да свикате някакви специални събрания и измъквате хора, които са на дежурство във важни станции. А за утре какво сте замислили? Упражнение за евакуация в херметизирания отсек ли?
— Някакъв проблем ли има, Улиър? — внезапно долетя гласът на Манинг зад тях.
Лорана се извърна и видя Манинг, който току-що бе излязъл в коридора.
— Просто ми се иска днешната работа да си я свършим днес, за да мога после да спя със съня на благочестивите — каза Улиър с искрица сарказъм в гласа. — Или за подобна претенция е необходимо да пусна официална заявка?
— Разбира се, че не — увери го Манинг. — Пресор, свободен сте да се завърнете на вашата станция.
— Благодаря ви — каза Пресор.
— И в бъдеще ще положим старания да се съобразяваме с различните работни дежурства — допълни Манинг към Улиър.
— Хубаво — каза Улиър, вече не толкова настървено. — Хайде, Пресор, дай да я свършим тая работа, преди да застъпи следващата смяна.
Той се отправи надолу по коридора с бърза походка.
— Ще се видим по-късно — каза Пресор, като докосна жена си за ръката и се обърна след колегата си.
— Довиждане, джедай Лорана — тъжно каза Жорад, като вдигна поглед към нея. — Надявам се, че ще се видим отново…
— Сигурна съм, че ще се видим, Жорад — Лорана се усмихна на момчето. — Ще се грижиш добре за сестричката си, нали?
— Добре — като стисна ръката на майка си, момчето я последва надолу по коридора.
— Изглежда доста раздразнителен тип — продума Лорана на Манинг, когато семейството се отдалечи.
— Кой, Улиър ли? — сви рамене джедаят. — Може би. Въпреки това има право да ни се сърди, че променяме програмата им без всякакво предупреждение. Може би няма да е лошо да поговориш с учителя Кбаот по този въпрос.