— Мислех, че вие свикахте учебната тренировка с изтичане на охладителна течност?
— Да, но по заповед на учителя Кбаот — уточни Манинг с крива усмивка. — Пък и Улиър, без да иска, се оказа прав. Наистина по-късно през седмицата има насрочено упражнение за евакуация в херметизирания отсек…
Лорана кимна с разбиране.
— Добре, ще опитам да поговоря с него — обеща тя.
Вече бяха изминали шест стандартни дни от напускането на Яга Минор и експедицията бе направила една рутинна навигационна проверка в системата Лоннау, когато се появиха и първите проблеми.
В задния пътнически отсек на крайцер К–1 се бе насъбрала немалка тълпа, когато Оби Уан Кеноби пристигна.
— Нека да мина, моля — каза той няколко пъти, докато се опитваше да си проправи път през несговорчивата навалица.
— Гледайте, ето още един! — недоволно извика един родиански глас отнякъде.
— Още един какво? — запита Оби Уан и се взря в тази посока.
— Още един джедай! — отвърна родианецът и впи поглед право в очите му.
— Спокойно, Фийвин — предупреди го един мъж близо до него. — Недей да раздаваш обвинения с лека ръка.
— Може ли да ми кажете какво се е случило? — поинтересува се Оби Уан.
— Какво се е случило ли? Крадци в нощта, ето какво се е случило! — троснато изтърси родианецът. — Крадци с лъскави роби и лазерни мечове!
— Млъкни, Фийвин! — каза другият мъж. После погледна към Оби Уан и бързо сведе очи. — Дойдоха да вземат нечие дете, това е всичко.
— Посред нощ! — вметна Фийвин.
— Каква нощ? — укори го другият. — Ние сме в открития Космос. Тук винаги е нощ.
— Семейството спеше по това време — уточни Фийвин. — Значи за тях е било нощ.
— Благодаря ви — каза Оби Уан и като се промъкна между тях, продължи да си пробива път в навалицата.
Независимо дали бе станало посред нощ или не, сигурно щеше да се наложи да повика Кбаот. Но това не се наложи. Когато успя да стигне до откритото пространство в центъра на събитията, Кбаот вече беше на мястото.
— Учителю Кбаот — каза Кеноби и бързо огледа останалата част от сцената.
Пред вратата на една от каютите на този етаж беше застанал едър и тромав мъж, който притискаше с ръце рамката на вратата, сякаш предизвикваше някой да се опита да премине покрай него и да влезе в каютата. Зад гърба му се виждаше коленичила на пода жена, в чиито очи се четеше неистов ужас. С двете си ръце тя притискаше малко момче към гърдите си. Самото дете изглеждаше уплашено, но и някак си необичайно съсредоточено.
Кбаот се извърна към Оби Уан с навъсено лице:
— Какво правите тук? В момента би трябвало да спите.
— Чух, че има някаква суматоха — обясни Оби Уан и се приближи до вратата на каютата. — Здравейте! — каза той на мъжа.
— Никъде няма да го вземате! — изръмжа в отговор мъжът. — Не ми пука с колко от вас ще се боря, но няма да ви го дам. Никъде няма да го вземате!
— Нямате избор — каза Кбаот с равен глас. — Това ви го обясни още преди седмица учителят Евриос. Синът ви е потенциален джедай и се е съгласил да започне обучението си. Това означава, че той идва с нас.
— Кой го казва? — тросна се мъжът. — Според законите на кораба всички решения за съдбата на децата се вземат от родителите им. Проверил съм това.
— Законите на кораба не са писани за ситуации като тази — отговори Кбаот. — Следователно в случая те не важат.
— Значи просто ей така отхвърляте законите, както на вас ви е удобно?
— Разбира се, че не ги отхвърляме — отвърна Кбаот. — Просто ги пренаписваме.
— Кой това? — настоя мъжът. — Вие, джедаите?
— Капитан Пакмиллу е върховният представител на властта тук, на борда на „Изходящ полет“ — вметна Оби Уан. — Ще го повикаме и ще питаме…
— Може и той да е бил върховният представител на властта — каза Кбаот, като го сряза с предупредителен поглед, — но това тепърва ще се разглежда.
Оби Уан Кеноби почувства неприятни тръпки, които пробягаха по гърба му.
— Какво искате да кажете?
— „Изходящ полет“ е преди всичко джедайски проект — припомни му Кбаот. — И следователно джедайските закони стоят над всяка друга юрисдикция на борда.
Оби Уан внимателно си пое дъх и сякаш чак сега осъзна колко много хора се притискаха към тях и следяха разговора.
— Може ли да поговоря с вас, учителю Кбаот? Насаме?
— По-късно — Кбаот издигна глава над тълпата. — Капитан Пакмиллу е тук.
Оби Уан се извърна и видя как тълпата се разтваря, за да пропусне Пакмиллу. Макар че несъмнено го бяха измъкнали от леглото, униформата на монкалмарианеца пак изглеждаше безупречно.