— Учителю Кбаот — каза той с доста по-грапав глас от обичайното, — учителю Кеноби. Какъв е проблемът?
— Искат да ми вземат момчето! — сърдито процеди мъжът на прага на каютата.
— Това момче ще бъде прието да се обучава за джедай — спокойно каза Кбаот. — А този баща се опитва да му отнеме това право.
— Какво право? — изуми се мъжът. — Неговото право? Или нашето право? Или вашето право?
— Джедаите са бранители на мира във Вселената — припомни му Кбаот. — И като такива…
— Може в Републиката да сте такива — пресече го мъжът, — ама нали тъкмо по тази причина напуснахме Републиката? За да се махнем от всички тези безпричинни правила и произволно правосъдие, а също…
— Може би ще е добре да изчакаме до утре сутрин, за да обсъдим всичко това — прекъсна го Оби Уан. — Струва ми се, че тогава всички ще бъдем по-спокойни и по-свежи.
— Няма нужда — настоя Кбаот.
— Учителят Кеноби говори мъдро — каза Пакмиллу. — Ще се съберем утре след закуска в предната командна конферентна зала на крайцер К–2 — и той завъртя огромните си очи първо към бащата, а после и към Кбаот. — Там и двамата ще имате възможност да изложите аргументите си, както и ще можем да се обърнем към съответните параграфи от законите на Републиката.
Кбаот въздъхна шумно:
— Много добре, капитане. До утре.
Като каза това, той хвърли един последен поглед към мъжа и момчето и закрачи по коридора. Пред него тълпата се разтваряше значително по-бързо, отколкото пред капитан Пакмиллу. Оби Уан го последва, като се възползва от отворилия се проход в множеството.
През първите няколкостотин метра двамата крачеха мълчаливо. Оби Уан вече започваше да се пита дали Кбаот изобщо бе забелязал присъствието му, когато Кбаот внезапно проговори:
— Не трябваше да постъпвате така, учителю Кеноби — изръмжа той. — Джедаите не трябва никога да спорят на обществено място.
— Не знаех, че изясняването на една ситуация се брои за спор — Оби Уан се присегна към Силата за допълнително търпение. — А и докато сме на темата, джедаите не трябва никога съзнателно да се противопоставят срещу хората, на които са призвани да служат.
— Приемането на едно дете за джедайско обучение не е противопоставяне.
— Но ако го правите посред нощ, постигате тъкмо това — възрази Оби Уан. — Няма никаква причина да не изчакате до сутринта за подобно нещо — той направи кратка пауза. — Освен ако, разбира се, не се опитвахте нарочно да предизвикате конфликтна ситуация.
Оби Уан се надяваше, че джедаят ще опровергае това предположение рязко и категорично. Ала Кбаот просто му хвърли един кос поглед:
— И защо бих тръгнал да правя подобно нещо?
— Не знам — призна Оби Уан. — Особено при положение че Кодексът изрично забранява на джедаите да управляват околните.
— Наистина ли? Сигурен ли сте, че изрично го забранява?
Оби Уан отново усети неприятното гъделичкане по врата си.
— Тази дискусия вече я водихме — припомни му той.
— И моята позиция не се е променила ни най-малко оттогава — каза Кбаот. — Орденът на джедаите е натрупал множество очевидно погрешни правила с течение на вековете. Защо смятате, че и това правило не е едно от тях?
— Защото джедаите не са призвани да управляват — отговори Оби Уан. — И защото стремежът към власт води към Тъмната страна.
— Откъде знаете? — настоя Кбаот. — Кога за последен път въобще ни е била давана възможност да опитаме това?
— Убеден съм в това, понеже Кодексът го казва — каза Оби Уан с равен глас. — Ние сме тук, за да водим хората, а не за да се превръщаме в диктатори.
— И какво тогава е предназначението на правилата и нормите, освен да води хората към по-добро поведение? А именно това в крайна сметка най-добре ще служи и на тях, и на тяхното общество — възрази Кбаот.
— Сега вече си играете със семантиката на думите.
— Напротив, говоря за същинските намерения — поправи го Кбаот. — Управляването и властта са от Тъмната страна, понеже се стремят към лична изгода и удовлетворение на собствените ти въжделения и пренебрегват правата и желанията на другите. Ръководенето, от друга страна, във всяка своя форма е насочено единствено към благоденствието на другия.
— И това ли действително търсехте и вие в тази ситуация?
— Това търсим всички ние — каза Кбаот. — Хайде сега, учителю Кеноби. Сериозно ли твърдите, че учителите Йода и Уинду не биха могли да управляват Републиката с повече мъдрост и резултатност от Палпатин и неговите правителствени бюрократи?
— Ако могат да устоят на притегателността на Тъмната страна, тогава да — каза Оби Уан. — Обаче нейната примамливост никога няма да престане да действа.