— Което се отнася и за всички други сфери на нашата служба. И именно затова ние търсим напътствие от Силата за себе си и за тези, на които служим.
Оби Уан поклати глава в знак на несъгласие.
— Тази пътека е опасна, учителю Кбаот — предупреди той. — Поемате риск да предизвикате немалко хаос и объркване.
— Объркването няма да трае дълго и ще бъде забравено — увери го Кбаот. — Каквато и власт да ни е предоставена, бъдете сигурен, че ще бъде използвана единствено за доброто на хората — с тези думи той вдигна предупредително един пръст. — Обаче никога не забравяйте защо изобщо повечето от тях са дошли тук. Вие чухте този мъж. Според него те са се включили в „Изходящ полет“, за да се измъкнат от нескончаемата корупция в световете, които оставихме зад гърба си. Тогава защо ние да не можем да им предложим нещо далеч по-добро?
— Защото този начин на мислене се приближава опасно близо до ръба — каза Оби Уан. — И не мога да повярвам, че Кодексът би могъл да съдържа толкова много грешки, колкото внушавате вие.
— Не казвам грешки, а просто неправилни интерпретации — обясни Кбаот. — Може би няма да е зле да отделите време за повече медитация по този въпрос. Както смятам да направя и аз — добави той. — А когато сме заедно, със сигурност ще получим проникновение, чрез което да открием правилния път.
— Може би — каза Оби Уан. — Бих искал да присъствам на това събрание утре сутрин.
— Няма нужда — увери го Кбаот. — Двамата с учителя Евриос ще се оправим с този въпрос. Освен това ми се струва, че утре по същото време сте назначен да помагате при изграждането на предпазния щит на новата аварийна навигационна зала на крайцер К–1.
— Сигурен съм, че това би могло да почака.
— А сега е време да се върнете в каютата си и да починете — каза Кбаот в момента, когато двамата стигнаха преддверието към пилона с турболифта. — Утре ви очаква изпълнен с ангажименти ден.
— Не само мен — каза Оби Уан с въздишка. — А вие какво ще правите?
Кбаот се загледа замислено назад в коридора.
— Смятам да изчакам капитан Пакмиллу — каза той. — Наспете се добре, учителю Кеноби. Ще се видим утре.
На събранието на следващата сутрин, след като всички аргументи бяха представени и дискусията бе започнала да замира, капитан Пакмиллу реши да застане на страната на Кбаот.
— Три часа по-късно все пак си взеха момчето — каза на приятелите си Улиър навъсено през масата.
— А ти какво очакваше? — запита многозначително Таркоса от другата страна на масата. — Джедаите са оредели като пера на дюбак. Напълно разбираемо е да внимават да не би някой със заложба да се изплъзне измежду пръстите им.
— Но досега винаги са вземали само бебета — припомни му Джоуб Кийли, а на лицето му бяха изписани безпокойство и несигурност. — Тоест все такива, които все още не знаят, че са живи, да не говорим за някаква представа от мама и татко. Но тези деца обаче… те всичките са много по-големи.
— Но пък и всички те имат желание да отидат, нали така? — възрази Таркоса. — Дори и това момче тази сутрин. Да, естествено, че беше и малко уплашено, но същевременно си личеше какво въодушевление изпитва. Трябва да се съгласиш, Джоуб, че повечето деца го смятат за много яко нещо да ги вземат за джедаи.
— Моят въпрос е какво всъщност възнамеряват да правят с всички тях — намеси се Улиър. — Да не мислят да изхвърлят всички останали зад борда и да си изградят тук един малък джедайски храм?
— Сигурен съм, че Кбаот е намислил нещо и по този въпрос — каза твърдо Таркоса. — На мен ми се струва, че той здраво е хванал нещата в свои ръце.
— М-да — съгласи се Улиър, — тук съм съгласен.
В продължение на няколко минути никой от тях не проговори. Улиър погледна последователно тримата си събеседници в столовата, която имаше също толкова стерилно-военен вид, колкото и всичко останало на „Изходящ полет“. Хранещите се членове на екипажа също изглеждаха стерилно-военни в своите работни гащеризони и оперативни одеяния.
Това място отчаяно се нуждаеше от малко индивидуален характер, си помисли той. Може би щеше да успее да събере неколцина доброволци, за да проверят дали командир Омано ще им позволи да подредят по различен начин и да поукрасят всяка една столова в различен стил. Например едната можеше да заприлича на някой уютно луксозен вечерен клуб на Корускант, следващата да стане като заведение от Средния ръб, а пък трета — като някой долнокачествен бар и т.н. А пък самите членове на екипажа можеше да бъдат насърчени да се обличат съобразно с обстановката, когато идват тук да хапнат или да пийнат нещо…