— Ей, значи! — прекъсна мислите му Кийли и кимна към задната част на столовата, където бе входът. — За вълка говорим…
Улиър се извърна, за да види кой е дошъл. И наистина, същата онази жена, Джинзлър, която бе замъкнала Дилиан Пресор на някакво съвещание посред смяната му, сега бе дошла в тяхната столова и се оглеждаше. Беше застанала тъкмо пред вратата на помещението, а главата й бавно се въртеше, докато тя явно оглеждаше присъстващите. Двама-трима от тях й хвърлиха по един поглед, но повечето като че ли изобщо не й обърнаха внимание.
— Хвърля мрежата за още джедайчета? — предположи Улиър.
— Че тук няма кой знае колко деца — отбеляза Кийли, като се огледа. — Дали сега не са тръгнали на лов и за възрастни?
— Сигурно Кбаот им е задал определена квота, която трябва да се попълни — предположи Улиър. — Както в КорСек и техните пътни билети…
— Служителите на корелианските сили за сигурност нямат никакви квоти! — поправи го Таркоса с укорителен тон. — Това е легенда.
— Е, ами ако тази джедайка си има квота за попълване, сигурно днес не й е ден — отбеляза Кийли, когато Лорана Джинзлър се обърна и напусна столовата. — Кбаот няма да е доволен от нея.
— Мен ако питаш, едва ли Кбаот изобщо някога е доволен от когото и да е — натърти Улиър и вдигна халбата си. — Никога не съм виждал толкова самодоволен тип.
— В института веднъж имах един такъв инструктор — вметна Таркоса. — Една нощ няколко студенти се промъкнаха в кантората му, разглобиха работното му бюро и после го сглобиха в тоалетната надолу по коридора. Имах чувството, че всяка една вена на лицето му щеше да изскочи, когато видя какво е станало!
— Ама се обзалагам, че ефектът е бил нулев — отбеляза Кийли. — Такива хора никога не си научават урока — после се обърна към Улиър: — А като говорим за нулев ефект, Час, да те питам нещо. Ти изобщо успя ли да оправиш проблема с нестабилността, дето се беше появила вчера? Трябваше да изключим цялата бакбордова система на турболазерите заради това…
— Аа, да, оправихме я — отговори му Улиър, като направи усилие да се абстрахира от мислите за джедаи и едноцветни помещения. — Слушай сега как стана. Това ще те гръмне. Познаваш ли оня Б’Кревнис, големия нелечимо ухилен фофийхянин, който трябваше да отговаря за поддръжката на течностите? Този образ бил сложил неправилен надпис на един от собствените си уреди…
Едва в четвъртата столова на К–4 Лорана най-после успя да открие семейството на Пресор.
— Здравейте — усмихна се тя, докато се приближаваше към тяхната маса. — Как сте тази вечер?
— Добре — отговори Пресор и в очите му се прочете внезапно безпокойство от появата й. — Да не би нещо да не е наред?
— Ами зависи от гледната точка — Лорана коленичи между Жорад и майка му. — Исках да те намеря и да ти кажа, Жорад, че повторните ти тестове вече са готови. Те също са показали отрицателен резултат. Съжалявам.
Момчето сбърчи чело.
— Няма проблем — каза той, видимо разочарован. — Мама и татко предполагаха, че пак ще стане така.
— Майките и татковците са мъдри хора — каза Лорана. — Надявам се, че не си прекалено разочарован.
— Сигурна съм, че ще го преживее — каза майката на Жорад и в гласа й пролича известно облекчение. — Има много други неща, които може да направи с живота си.
— Така е — каза Лорана и в мислите й се появи лицето на брат й. — Всички ние трябва да приемем силните и слабите си страни и след това да продължим напред.
— Макар че понякога това става с известен тласък отстрани — вметна бащата мрачно. — Разбрах, че вие, джедаите, вчера сте имали някакво спречкване на крайцер К–2.
— И аз чух нещо за това — потвърди Лорана. — Аз самата не бях там, така че не бих могла да кажа дали е било точно спречкване или нещо друго. Но разбрах, че ситуацията се е разрешила по мирен начин.
— А аз пък разбрах, че момчето е било почти насила отмъкнато да учи в джедайското училище — възрази Пресор.
— Но ако това е негово рождено право, тогава кой би могъл да му го отнеме? — запита Лорана. — Животът на един джедай може да бъде доста труден. И, да, наистина се изискват немалко жертви. Както от детето, така и от родителите. Но пък тези неща се отнасят и за всяко друго решение, в което има смисъл и достойнство.
— Сигурно — каза Пресор, видимо несъгласен с подобни аргументи.
— Е, сега ще ви оставя да си довършите вечерята — Лорана отново се изправи на крака. — Благодаря ви за отделеното време.
— Ние ви благодарим, че се отбихте — върна жеста й Пресор.
— Довиждане, джедай Лорана — добави Жорад. В продължение на един кратък миг очите му се задържаха на лазерния й меч, след което той се обърна и продължи да се храни.