— Които биха могли също така да се използват и за нападение?
— Понякога и това се случва — призна Кардас. — Обаче върховният канцлер може да покани дадена система да окаже помощ при възпирането на някой агресор. И така обикновено конфликтите приключват доста бързо. Освен това често се прибягва до посредничеството на джедаите, преди нещата да стигнат твърде далеч.
— Джедаите?
— Те са класа същества, които не са ни познати — обясни му Траун. — Фераси се опитваше да ми ги обясни.
Кардас погледна Марис изненадано. Не очакваше, че бе провеждала отделни разговори на четири очи с командира. Очите й срещнаха неговите и бързо се отместиха виновно и за първи път от началото на разговора се запъна в превода. Кенто забеляза всичко това. Очите му се стесниха, проблясвайки към Марис, после към Кардас, после пак към Марис, и накрая обратно към двамата чиси.
— Изглежда, те притежават способност да се възползват от някакво непознато енергийно поле — продължи обяснението си Траун към своя брат. Дори и да беше забелязал размяната на погледи, с нищо не го показа. — То може да се използва за подсилване на сетивността, за вникване в чуждите намерения и разсъждения, както и като непосредствено оръжие.
— Но само за защита — вметна Марис. — Джедаите никога не нападат първи.
— За джедаите ли говориш? — намеси се Кенто. — Кардас? Правилно ли чух, че тя каза „джедаи“?
— Тя се опитва да му обясни какво представляват джедаите — потвърди Кардас. — Явно чисите не са чували нищо за тях.
— Добре! — изръмжа доволно Кенто. — Най-после се намери поне едно нещо, в което да ги превъзхождаме. И какво им обяснява?
— Просто разговарят за способностите на джедаите — Кардас хвърли поглед към двамата чиси. Лицето на Траун бе останало безизразно, докато Трасс показваше видимо раздразнение от страничния диалог, от който не разбираше и думичка. После добави: — За това обаче можем да поговорим по-късно.
— М-да — каза Кенто, — хубаво.
След малко свършиха обиколката и се прибраха обратно в базата. Кардас не успя да разбере какво мисли Трасс за всичко това, но осезаемо се отпусна, когато видя, че ги пускат да се приберат сами до каютите си. Една част от него през цялото време бе очаквала, че след обиколката ще ги поставят под ключ.
Скоро обаче разбра, че е избързал с успокоението си. Тъкмо се канеше да подмине каютата на Кенто и Марис и да се шмугне в своята, когато Дубрак го грабна за ръката и безцеремонно го издърпа през вратата.
— Какво…? — понечи да възрази той.
— Млъквай! — каза Кенто, като го доиздърпа навътре в стаята, оставяйки вратата да се затръшне след него. После го блъсна грубо към Марис, облегна се с гръб на вратата на каютата и скръсти ръце пред гърдите си.
— Добре — каза той, — сега да чуем всичко.
— Да чуем какво? — Кардас усети, че пулсът му отново се ускорява.
— Историята между вас двамата и Траун — каза с леден глас Кенто. — И още по-конкретно, да чуем какви са тези потайни срещи, които си устройват с Марис без мое знание.
Кардас затаи дъх и мислено се прокле заради прибързаната си реакция. Дори и Кенто да бе поискал нагледна проява на гузна съвест, едва ли можеше да му я изиграе по-добре, отколкото преди няколко минути.
— Какво имаш предвид? — опита се да спечели малко време.
— Може би искаше да ме попиташ откъде имам информация — нервно го сряза Кенто. — Какво, да не би да си въобразявате, че като не се мъкна на жалките ви езикови упражнения, значи просто си седя тук сам и зяпам стените, а? — и той кимна към компютъра в другия край на стаята. — Марис бе достатъчно добра да ме открехне как се стига до речниковите списъци.
Кардас усети, че го присвива стомахът.
— Да не би да разбираш чеунх?
— Колкото ми трябва, разбирам — Кенто хвърли поглед към Марис. — А и освен това знам как да чета жените.
— Нищичко не разбираш — промълви Марис с тих и спокоен глас.
— Хубаво, обясни ми тогава.
Тя си пое дъх.
— Аз изпитвам възхищение пред командир Миттраунуруодо — каза тя. Гласът й все още изразяваше спокойствие, но в него вече можеха да се доловят известни грапавини. Тя познаваше темперамента на Кенто много повече от самия него. — Той е интелигентен и благороден мъж, който притежава художествена чувствителност, каквато не съм срещала никъде, откакто съм завършила училище.