Кенто изсумтя.
— Искаш да кажеш, откакто скъса с онази тайфа плиткоумни идиоти, с които се мъкнеше тогава?
— Така е, повечето от тях наистина бяха идиоти — съгласи се тя без никакво смущение. — Което май си е неразривно свързано с периода на младостта.
— Но Траун се различава?
— Траун е улегналият вариант на същите неща — обясни тя. — Художественият му усет се е съчетал със зрялост и мъдрост. Удоволствие е да прекарвам с него и да си приказваме — в очите й проблесна нещо. — Просто да си говоря с него, ако това въобще означава нещо за теб.
— Не особено — изръмжа Кенто. Но въпреки че Кардас видя как част от напрежението го напуска, все пак си личеше какво огромно значение имаше всичко това за него. — Тогава, ако тези срещи са толкова невинни, защо ги криеш от мен?
Един мускул на бузата на Марис потрепна.
— Тъкмо защото знаех, че ще реагираш така.
— И цялата тази потайност си е била само твое хрумване, така ли?
Тя се поколеба.
— Всъщност Траун го предложи.
Кенто изсумтя:
— Така си и знаех.
— И това сега какво би трябвало да означава? — попита Марис, а очите й застрашително се свиха.
— Означава, че той просто те върти на малкия си пръст — откровено каза Кенто. — Може аз самият да не съм кой знае колко начетен или изящен, но пък съм попътувал достатъчно и съм видял немалко. Познавам този тип мъже и знам, че не е такъв, за какъвто се представя.
— Може би е изключение от твоето правило.
— Вярвай в каквото си искаш. Просто ти казвам, че някой ден пясъчната кула, която така унесено си градиш около него, ще рухне ей така. Може да се обзаложим за това.
— Готова съм да се обзаложа — сега очите й хвърляха неприкрити искри. — А ти не забравяй да ме информираш, когато това стане — с тези думи тя му обърна гръб, запъти се към компютъра и седна в стола пред него.
Кенто я изгледа за миг, а после се обърна към Кардас.
— Ти имаш ли нещо да добавиш? — провокира го той.
— Не — бързо каза Кардас, — нищо.
— Тогава се махай — тросна се Кенто и се отмести от вратата. — И не забравяй какво ви казах. Не допускай грешката да му се доверяваш сляпо.
— Няма — като се промъкна внимателно покрай него, Кардас излезе в коридора и се прибра в каютата си.
През илюминаторите на „Мрачна мъст“ дългите линии се свиха до точки и бойният кораб на Търговската федерация — могъщ линкор, излезе от хиперпространството.
— Пристигнахме — съобщи вицелорд Сив Кав от командния си престол на мостика.
— Ъ-хъм — промърмори замислено Кинман Дориана от мястото си зад вицелорда, където бе седнал. Като цяло можеше да се каже, че неймодианците разполагат с великолепни навигационни системи. Но всяка система работи, доколкото позволяват уменията на нейните оператори, а в случая с „Мрачна мъст“ това бе доста спорно. Дарт Сидиъс бе наредил екипажите на всички кораби в Първа ударна група да се сведат до минимум. Живата сила беше от онези, които можеха да държат устата си затворена, а за останалата работа имаше заповед да се използват дроиди. Дориана неколкократно си бе задавал въпроса, дали планът на Сидиъс не бе в крайна сметка да се отърве от абсолютно всички оцелели от тази мисия — за да се застрахова, че все пак отнякъде няма да изтече информация. Ако бе прав, тогава ограниченият брой членове на екипажите щеше да направи тази задача значително по-лесна.
— Притесненията ви са неоснователни — високомерно каза вицелорд Кав, без да има ни най-малка представа, в каква посока вървяха истинските мисли на Дориана. — В момента вече за втори път проверяваме точното местоположение.
— Благодаря ви — Дориана учтиво сведе глава. Ограниченият екипаж, разбира се, нямаше да се отрази ни най-малко на нападателната им ефективност. Същинската част на битката щеше да се поеме от дроиди изтребители, а техните действия бяха предварително зададени и напълно автоматизирани.
Той бавно огледа целия мостик, където неколцина неймодианци и дроиди съсредоточено работеха пред командните си постове, след което насочи вниманието си към тактическото табло. Там се виждаше как първа ударна група вече започваше да се подрежда в характерната неймодианска защитна формация. Двата масивни пръстеновидни линкора на Търговската федерация се разполагаха в центъра, където биха били най-лесно отбранявани, шестте въоръжени кораба клас „Твърдоядрен“ на Техническия съюз образуваха пирамидална защитна черупка около тях, а над всичко това заемаха охранителна позиция седемте ескортни крайцера, също принадлежащи на Търговската федерация.