— Как му е името?
— Морски линии „Бугейнвил“ — отвърна Йегър. — Чувал ли си го?
— Мин Корио Бугейнвил, Железният лотос? — изуми се Пит. — Кой не го е чувал! Тя стои редом до известните британски и гръцки корабни магнати.
— Именно тя е корейската ти връзка.
— Точни ли са ти сведенията? Има ли вероятност да е станала грешка?
— Сведенията са бетон — отвърна непоколебимо Йегър. — Давам ти думата си. Всичко е проверено трикратно. След като веднъж се настроих на вълната „Бугейнвил“ като източник, вече никак не ми беше трудно да се върна назад във времето. Всичко излезе наяве — банкови сметки, кредитни писма… Няма да повярваш как банките изобщо не са обръщали внимание на тия измами. Дъртата кучка ми напомня на ония източноиндийски статуи с по двайсет ръце, които седят и те гледат с непорочни очи, а ръцете им правят скверни движения.
— Ти успя! — въодушевен рече Пит. — Всъщност ти забоде търговското дружество „Сосан“, „Сан Марино“ и „Пайлъттаун“ за корабната империя „Бугейнвил“.
— Забих им кол право в сърцето.
— Колко назад отиде?
— Мога да ти разкажа биографията на бабичката почти до времето, когато е сучела. Страшно издръжлива птица. Започнала е след Втората световна война от нулата и с много воля. Постепенно е добавяла по някой и друг бракуван кораб към флотата си, наемайки корейци, които с охота работели за купа ориз и жълти монети на ден. Без на практика да има някого зад гърба си, тя работела с по-ниски такси за превоз и бизнесът й почнал да процъфтява. Големите печалби обаче започнали преди двайсет и пет години, когато внукът й се присъединил към дружеството. Той пък е съвсем безскрупулен тип. Стои на заден план. Освен данни за ученическите му години файлът му е почти празен. Мин Корио Бугейнвил създава фондация за отпор на морските престъпления, която обхваща трийсет страни. Когато внукът й — името му е Ли Тонг — се включва в бизнеса, той овладява пиратството и измамите на дружеството до съвършенство. Имам разпечатани всичките им мръсни игрички. Оставих на бюрото ти копие и за теб.
Пит се обърна и едва тогава видя дебелия над десет сантиметра топ компютърно разпечатана хартия. Той седна зад бюрото и прегледа набързо страниците с перфорирани краища. Неочакваният достъп до Бугейнвилови беше смайващ. Единствената криминална дейност, от която са се пазили, е била проституцията.
След няколко минути той вдигна поглед и кимна.
— Върховна работа, Хирам! — каза той искрено. — Благодаря ти.
Хирам посочи с брадичка разпечатките.
— На твое място не бих ги изпускал от поглед.
— Има ли вероятност да ни спипат?
— Това е предрешен въпрос. Незаконните ни тършувания са записани в дневника на компютърната банка и се разпечатват във вид на всекидневна справка. Ако някой буден инспектор я прегледа, ще има да се чуди защо една американска океанографска агенция си вре носа в документите на най-големите му вложители. Следващата му стъпка ще бъде да монтира към съобщителната линия на компютъра проследяващо устройство.
— Банката положително ще уведоми нашата Мин Корио — предположи замислен Пит, после вдигна поглед. — Ако установят, че крадецът е НЮМА, собствената компютърна мрежа на Бугейнвил може ли да проникне в нашата, за да провери какво сме чопнали от техните банки от данни?
— И нашата мрежа е уязвима като всяка друга. Но те няма да научат кой знае колко много. Особено след като извадих магнитния диск.
— Кога смяташ, че ще ни надушат?
— Ще съм изненадан, ако още не са ни нацелили.
— Можеш ли да останеш с една крачка пред тях?
Йегър хвърли въпросителен поглед към Пит.
— Какъв нов потаен план си замислил?
— Върни се при твоите клавиши и хубаво оплескай работата на ония. Влез отново в мрежата и промени данните, размести операциите на Бугейнвил, които са от ден за ден, изтрий законните им банкови документи, вкарай абсурдни нареждания в програмите им. Нека и те за разнообразие да се попържат малко на огъня.